Въпреки че щетите щяха да бъдат значително по-големи, ако не беше средството против вълци, то не ги беше задържало далеч от неприкосновения им запас от храна. По-голямата част от сушеното месо и питките за из път беше изчезнала и много от пакетите със сушени плодове, зеленчуци и зърно бяха разкъсани или липсваха, вероятно отнесени от други животни, дошли след вълците.
— Може би трябваше да вземем повече от храната, която ни предлагаха Сармунаите, когато ги напуснахме — каза Айла, — но тя беше недостатъчна дори за тях. Предполагам, че бихме могли да се върнем обратно.
— Не ми се ще да се връщам — каза Джондалар. — Да видим с какво разполагаме. Ако ловуваме, може би ще ни стигне до Лозандунаите. С Тонолан срещнахме няколко от тях и престояхме една нощ заедно. Те ни помолиха да се върнем и постоим при тях.
— Ще ни дадат ли храна, за да продължим Пътешествието си?
— Сигурен съм, че ще го направят. Те са ми задължени.
— Задължени? Да не са твои роднини? Както Шарамудоите?
— Не не са ми родственици, но се държат приятелски и са търгували със Зеландониите. Някои от тях знаят езика.
— Ти си говорил за това и преди, но аз никога не разбрах напълно какво означава „задължени“, Джондалар.
— Задължение означава да дадеш каквото и да ти поискат в замяна на нещо дадено или по-често спечелено в миналото. В повечето случаи това се използва за изплащане на дълг, когато някой е играл и е загубил повече, отколкото е могъл да плати, но се използва също и при други случаи — обясни мъжът.
— Какви други случаи? — Тя имаше чувството, че има още какво да се добави и че за нея е важно да разбере.
— Е, понякога да се отплатиш за нещо, което са направили за теб, обикновено нещо специално и трудно за оценяване — каза Джондалар. — Тъй като не му се поставя ограничение, задължението за в бъдеще може да бъде тежко задължение, но повечето хора не биха поискали повече от полагащото се. Често пъти самото поемане на задължението показва доверие и искреност. Това е начин да се предложи приятелство.
Айла кимна с глава. Наистина имаше какво да се добави.
— Ладуни ми е задължен за в бъдеще — продължи мъжът. — Не е някакво изключително задължение, но от него се изисква да ми даде каквото и да поискам, а аз мога да поискам всичко. Мисля, че той ще бъде щастлив да изпълни задължението си, като ни даде малко храна.
— Далеч ли е до Лозандунаите?
— Разстоянието е доста голямо. Живеят в западния край на тези планини, а ние сме в източния, но няма да е трудно да се пътува, ако следваме реката. Все пак ще трябва да я пресечем. Те живеят от другата й страна, но ние можем да го направим нагоре по течението.
Решиха да пренощуват на същото място и внимателно провериха всичките си принадлежности. Беше изчезнала най-вече храна. Когато събраха всичко, което можаха да спасят, се получи незначителна купчинка, но те съзнаваха, че би могло да бъде и по-лошо. Щеше да им се налага да ловуват и събират много храна по време на пътуването си, но повечето от вещите им бяха недокоснати и щяха да бъдат напълно използваеми с малки подобрения и поправки с изключение на месо съхранителницата, която беше сдъвкана на парчета. Лодката беше запазила склада им от атмосферното влияние, но не и от вълците. На сутринта трябваше да вземат решение дали да продължават да теглят покритата с кожа лодка.
— Навлизаме в по-планинска местност. Ще ни бъде по-трудно, ако я вземем — каза Джондалар.
Айла проверяваше коловете. От трите кола, които беше използвала, за да предпази храната от животните, единият беше счупен, но на тях им трябваха само два за пътуването.
— Защо не я вземем засега с нас, а ако наистина се окаже проблем, винаги ще можем да я изоставим след това — каза тя.
Пътувайки на запад, те скоро оставиха след себе си ниските ветровити равнини. Източно-западният маршрут на Великата майка река, който следваха, бележеше линията на титаничната битка между двете най-могъщи сили на земята, водена в безпределно бавното движение на геоложкото време. На юг се простираха подножията на високите западни планини, чиито върхове никога не бяха сгрявани от топлите дни на лятото. Високите изпъкналости натрупваха сняг и лед година след година и най-високите върхове на планинската верига искряха в ясния, студен въздух.
Възвишенията на север представляваха кристалинната скална основа на огромен масив, закръглена и заравнена останка от древни планини, разрушавани през вечността на времето. Те се бяха извисили изпод земята в най-ранните епохи и се бяха закотвили върху най-мощната основна скала. Срещу това неподвижно образувание от юг бавно и неумолимо се бяха придвижвали неустоимите сили на континентите, бяха чупили и огъвали земната кора от твърда скала, издигайки масивната система от планини, разпрострели се през земята.