Но древният масив не бе успял да се измъкне невредим от великите сили, които създали планините с високи върхове. Изкривяването, пропадането и натрошаването на скалата, изразило се в разпадане на втвърдената й кристална структура, разказваха каменна приказка за отчаяното огъване и тласкане, които тя бе понесла, устоявайки непреклонно на невъобразимия натиск от юг. В същата епоха от движението на континентите, напиращи срещу упоритата основна скала, се издигнали не само високата западна верига и още една друга далеч по на запад, но също и дългата криволичеща източна планина, с която те граничеха, както и цяла поредица от планински вериги, които продължаваха на изток към най-високите върхове на земята.
По-късно, по време на ледниковата епоха, когато температурите били ниски, ледената покривка се разпростряла далеч надолу по страните на масивните планински вериги, покривайки с искряща кристална кора дори и по-умерените височини. Запълвайки и разширявайки долините и пукнатините, докато бавно пълзял надолу, глетчерният лед оставил след себе си ерозиращи полета и тераси от чакъл. От грубо издяланите по-млади върхове изрязал рязко изпъкващи кули от камък. Сняг и лед покривали през зимата северните планински страни. Но само най-големите височини, близки до замръзналите планини, останали истински глетчер — траен пласт от лед, упорстващ лете и зиме.
Въпреки че закръглените подножия на ерозиралите планини на север се простираха върху сравнително равнинни плата и тераси, горните течения на реките, протичащи през древната земя, имаха плитки долини и умерени наклони, но в средните си течения ставаха буйни. С изключение на тези, които скачаха направо от челото на масива, реките, слизащи надолу по стръмните склонове от южната страна, течаха по-бързо. Границата между умерените северни склонове и планинския юг се определяше от плодороден льос, през който протичаше Великата майка река. Айла и Джондалар се бяха отправили на запад, продължавайки Пътешествието си, следвайки северния бряг на водния път през откритите равнини на речната долина. Макар и не вече така огромна, каквато беше Майката на реките в долното си течение, Великата майка река беше все още значителна и след няколко дни, вярна на характера си, тя се раздели още веднъж на няколко потока.
След половин ден път те достигнаха още един голям приток, чиито мътни води, мятащи се надолу от височините, придаваха величественост на сливането с ледените шушулки, образуващи замръзнали завеси и могили от натрошен лед, покриващ двата бряга. Реките, съединяващи се на север, вече не идваха от височините и подножията на познатите планини, които бяха оставили след себе си. Тази вода се стичаше от непознатите земи на запад. Вместо да пресекат опасната река или да се опитат да тръгнат нагоре по нея, Джондалар реши да се върнат и преминат няколкото ръкава на Майката.
Изборът се оказа правилен. Въпреки че някои от потоците бяха широки и покрити с лед по краищата си, по-голямата част от студената водна преграда едва стигаше до хълбоците на конете. Те не разсъждаваха много по този въпрос, освен късно вечерта. Накрая всички успяха да преминат Великата майка река. След опасните си и мъчителни приключения по други реки извършиха пресичането с толкова несъществени произшествия, че почти изпитаха разочарование.
Само да пътуваш в студената зима беше достатъчно опасно. Повечето хора се гушеха в топлите си жилища и ако някой се забавеше навън малко по-дълго, приятелите и роднините излизаха да го търсят. Айла и Джондалар бяха сам сами. Ако нещо се случеше, можеха да разчитат единствено един на друг и на придружаващите ги животни.
Теренът постепенно да се издигаше нагоре и те започнаха да забелязват промяна в растителността. Ели и борики се появяваха между смърчовете и боровете в близост до реката. Температурата по равните места на речната долина бяха изключително ниски, тук често бе много по-студено, отколкото по височините на околните планини. Въпреки че височините, които ги обграждаха, белееха, в речната долина рядко валеше сняг. Прелитащите сухи снежинки едва образуваха тънка покривка върху замръзналата земя, най-вече в пукнатините и в по-ниските места, а понякога не се задържаха дори и там. Когато нямаше сняг, единственият начин да се сдобият с вода за пиене беше да използват каменните си брадви, за да откъртят лед от замръзналата река и да го стопят.