Това накара Айла да добие по-ясна представа за животните, които бродеха из долината на Майката. Те бяха от същия вид като тези, които бяха видели по степите из целия си път, но студенолюбивите същества преобладаваха. Тя знаеше, че тези животни можеха да се препитават от сухата растителност, която лесно се намираше из равнините с отрицателни температури и почти без сняг, но се чудеше как намираха вода.
Предполагаше, че вълците и другите хищници набавят необходимата на телата им течност от кръвта на жертвите им, с които се хранеха, а те от своя страна обикаляха обширни райони в търсене на сняг и мек лед, които да дъвчат. Но как се справяха конете и останалите тревопасни животни и тези, които се хранеха с листа и млади фиданки? Как намираха вода в земята, която през зимата се превръщаше на замръзнала пустиня? В някои области имаше достатъчно сняг, но други представляваха безплодна пустош от скали и лед. И все пак колкото и сухи да бяха, те бяха обитавани от животни, ако по тях се намираше някаква паша.
Макар и все още нарядко, Айла забеляза повече космати носорози, отколкото някога беше виждала на едно място и въпреки че не се движеха в едно стадо, често заедно с носорозите срещаха мускусни бикове. Двата вида предпочитаха открити, ветровити и сухи райони, но носорозите обичаха трева и шавар, докато мускусните бикове, верни на природата си на кози, се хранеха с листата и фиданките на по-дървесните храсталаци. Замръзналата земя се обитаваше също и от едри северни елени, гигантски мегацероси с масивни рога и коне с гъста зимна козина, но ако имаше някои животни, които да се отличават сред населяващите горното течение на Великата майка река, то това бяха мамутите.
Айла никога не се умори да наблюдава огромните животни. Въпреки че ги преследваха от време на време, те бяха така безстрашни, че изглеждаха почти питомни. Често позволяваха на жената и мъжа да се приближат съвсем до тях, без да се страхуват от близостта им. Опасността, ако съществуваше такава, беше за хората. Въпреки че вълнистите мамути не бяха най-едрите екземпляри от вида си, те бяха най-гигантските животни, които хората някога бяха виждали или повечето от тях вероятно биха видели. Със своята рошава козина и дори напълнели за зимата, с огромните си извити бивни те се струваха на Айла дори още по-големи.
Огромните им бивни започваха да се развиват още при телетата от петсантиметровите, уголемени горни резци. След година млечните зъби падаха и се заместваха от постоянни бивни, които оттогава започваха постоянно да нарастват. Освен че бивните на мамутите бяха украшение, което имаше съществено значение при общуването помежду им, те имаха също и практическо приложение. Използваха ги да разчупват с тях леда.
Айла наблюдаваше стадо женски мамути и тогава за пръв път видя как го вършат. Няколко от тях използваха бивните си, по-малки и по-прави, отколкото на мъжкарите, за да откъртят леда, образувал се в скалните пукнатини. Отначало тя беше озадачена, докато не забеляза един мъник да вдига парче лед с малкия си хобот и да го поставя в устата си.
— Вода! — възкликна. — Ето как намират вода, Джондалар. Чудех се как го правят.
— Права си. Никога преди не съм се замислял много по този въпрос, но сега се сещам, че Даланар каза нещо за това. Но за мамутите има много поговорки. Единствената, която помня, е: „Никога не тръгвай на път, когато мамутите се отправят на север“, въпреки че същото може да се каже и за носорозите.
— Не я разбирам тази поговорка — каза Айла.
— Това означава, че ще има снежна буря — обясни й той. — Изглежда, те винаги знаят. Тези големи рунтавелци не обичат много снега. Могат да използват бивните и хоботите си, за да разчистят известно количество, но не и когато е много дълбок и те затънат в него. Нещата се влошават, когато се топи и замръзва. Те лягат през нощта, когато той е все още кишав от следобедното слънце, до сутринта козината им замръзва в земята и те не могат да се изправят. Тогава стават лесна плячка, но ако наблизо няма ловци и не се размръзне, започват бавно да умират от глад. Някои измръзват до смърт, особено малките.
— Какво общо има това с отиването им на север?
— Колкото повече се приближаваш до леда, толкова по-малко сняг има. Помниш ли как беше, когато отидохме на лов за мамути с Мамутоите? Единствената вода наоколо беше потокът от самия глетчер и това беше през лятото. През зимата всичко замръзва.
— Затова ли снегът тук е толкова малко?
— Да, този район винаги е студен и сух, особено през зимата. Всички твърдят, че това се дължи на близостта на глетчерите. Те са по планините на юг, а Великият лед не е много далеч на север. Повечето от земята между тях е на плоскоглавците… искам да кажа страната на Клана. Тя започва малко по на запад оттук. — Джондалар забеляза израза на лицето й при неволно изтърваните думи и почувства смущението й. — Както и да е, има още една поговорка за мамутите и водата, но не мога да си спомня как точно гласеше. Беше нещо от рода на „ако не можеш да намериш вода, търси мамут“.