— Не зная как Атароа е могла да извърши тези ужасни неща, Джондалар — забеляза Айла. — Учудващо е.
— На какво се чудиш?
— Моят род хора, Другите. Когато за пръв път те срещнах, бях благодарна, че накрая съм намерила някой като мен. Успокоение е да знаеш, че не си сам на света. След това, когато ти се оказа толкова чудесен, толкова добър, внимателен и нежен, аз си помислих, че всички от моя род хора биха могли да са като теб, и това ме накара да се почувствам добре.
Тя щеше да продължи, докато той не реагираше с отвращение на разказа за живота й в Клана, но промени решението си, когато го видя да се усмихва, почервенял от смущение и очевидно доволен. Бе щастлив от думите й, мислейки си, че тя също е възхитителна.
— След това, когато срещнахме Мамутоите, Талут и Лъвския бивак — продължи Айла, — бях сигурна, че всички от Другите са добри хора. Те си помагаха един на друг и всеки имаше глас при вземане на решенията. Отнасяха се приятелски, смееха се много и не отхвърляха някоя идея просто, защото не са чували за нея преди това. Разбира се, там беше Фребек, но той също се оказа не чак толкова лош. Даже и тези на Лятната среща, които се опълчиха против мен заради Клана, и даже някои от Шарамудоите го направиха от страх, а не от зли намерения. Но Атароа беше злобна като хиена.
— Атароа беше само една — напомни й Джондалар.
— Да, но на колко хора повлия. Сармуна използваше свещените си знания, за да й помага да убива и наранява хората, макар че след това съжаляваше, а Епадоа с готовност изпълняваше всичко, което й наредеше.
— Те имаха причини да го правят. Към жените са се отнасяли зле.
— Зная причините. Сармуна мислеше, че постъпва правилно, а мисля, че Епадоа обичаше да ловува и обичаше Атароа, защото й позволяваше да го прави. Познавам това чувство. Аз също обичам да ловувам и тръгнах срещу Клана, като извърших нещата, които се искаха от мен, за да мога да ловувам.
— Ами сега Епадоа може да ловува за целия Бивак и аз не мисля, че го правеше лошо — каза Джондалар. — Изглежда, като че ли тя открива любовта, която изпитва майката. Добан ми каза, че му е обещала никога да не го наранява отново и че никога няма да позволи на друг да го нарани. Може би чувствата й към него са но-силни, защото го е наранила толкова много и сега е получила възможност да изкупи вината си.
— Епадоа не искаше да наранява тези момчета. Тя каза на Сармуна, че се е страхувала, че ако не изпълни желанията на Атароа, тя ще ги убие. Това бяха основанията й. Дори Атароа имаше основания. Толкова много зло е имало в живота й, че тя се е превърнала в дяволско изчадие. Тя вече не беше човешко същество, но нищо не би могло да я извини. Как можа да извърши всички тези неща? Дори Брод, колкото и зъл да беше, не беше толкова лош, а ме и мразеше. Той никога не нарани преднамерено дори и едно дете. Мислех, че моят род хора са много добри, но вече не съм така сигурна — каза тя тъжно.
— Има добри и лоши хора, Айла, и всеки един носи добро и лошо в себе си — каза той. Усещаше, че тя се опитва да нагоди новите усещания, които беше събрала от последните си неприятни преживявания, към личната си схема за нещата и той знаеше, че това е важно за нея. — Но повечето хора са свестни и се опитват да си помогнат един на друг. Те знаят, че е необходимо; в края на краищата никога не се знае кога ще имаш нужда от помощ и повечето хора предпочитат да се държат приятелски.
— Но има някои, които са изключение, като Атароа.
— Вярно е — кимна мъжът, принуден да се съгласи. — А има и други, които биха дали само това, което им се иска, ако изобщо дадат, но това не ги прави лоши.
— Но един лош човек може да изкара на бял свят лошото у добрите, както Атароа направи със Сармуна и Епадоа.
— Предполагам, че най-доброто, което можем да направим, е да не позволим на злите и жестоките да причинят твърде много беди. Може би трябва да се считаме щастливи, че няма повече толкова лоши като нея. Но, Айла, не разрешавай на някой лош човек да промени начина, по който се отнасяш към хората.
— Атароа не може да ме накара да се отнасям различно към хората, които познавам, и аз съм сигурна, че ти си прав по отношение на повечето хора, Джондалар, но тя ме направи по-предпазлива и по-внимателна.