— Не вреди, ако си малко предпазлив отначало, но дай възможност на хората да покажат добрите си страни, преди да ги съдиш.
Височините от северната страна на реката следваха стъпките им докато продължаваха да се движат на запад. Изваяните от вятъра вечнозелени дървета по заоблените била и платата на масива се очертаваха на фона на небето.
Реката се раздели отново на няколко ръкава, пресичащи низината и образуващи заливи. Южната и северната граници на равнината поддържаха характерните си отличия, но основната скала беше напукана и пропаднала дълбоко между реката и варовиковите подножия на високата южна планина. На запад се издигаше стръмен варовиков ръб на разломна ивица. Течението на реката се обърна в северозападна посока.
Източният край на низината също граничеше с разломен хребет, създаден не толкова от издигането на варовика, колкото от потъването на земята в залива. На юг земята се простираше равно на известно разстояние, преди да се издигне към планините, но гранитното плато на север се бе приближило плътно до реката и се извисяваше почти отвесно от другата страна на водата.
Разположиха бивака си в ниския залив. В долината близо до реката, сред смърчове, ели, борове и лиственици, се забелязваха гладката сива кора и голи клони на буките; районът беше достатъчно защитен, за да даде възможност за растеж на няколко широколистни дървета. Около дърветата кръжеше в очевидно объркване малко стадо мамути, състоящо се от женски и мъжки животни. Айла се промъкна по-наблизо, за да види какво става.
На земята лежеше един мамут — стар гигант, с кръстосани отпред бивни. Тя се зачуди дали това беше същата група, която бяха видели преди това да чупи лед. Би ли могло да има два толкова стари мамута в един и същи район? Джондалар се приближи до нея.
— Страхувам се, че умира. Бих искала да мога да направя нещо за него — каза жената.
— Зъбите му вероятно са изпадали. След като това стане, никой не може да помогне с нищо, освен това, което те правят. Остават при него, докато умре.
— Може би никой от нас не би могъл да иска повече.
Въпреки сравнително неголемия си размер всеки възрастен мамут ежедневно поглъщаше огромни количества храна, най-вече високи треви с вдървени стебла и единични малки дръвчета. При тази груба храна зъбите им бяха от основно значение. Те бяха толкова важни, че определяха продължителността на живота на мамутите.
Вълнестите мамути развиваха няколко комплекта от големи кътници през живота си, продължаващ около седемдесет години, обикновено по шест отгоре и отдолу на всяка страна. Всеки зъб тежеше около три килограма и половина и беше пригоден изключително за стриване на груби треви. Повърхността на всеки един беше изградена от множество изключително твърди и успоредни ръбчета — пластини от зъбен материал, покрити с емайл, имаха по-високи коронки и повече ръбове, отколкото зъбите на който и да било друг от вида им преди или след тях. Мамутите се хранеха предимно с трева. Парчетата кора, които късаха от дърветата, особено през зимата, листата, клоните и малките дръвчета бяха случайност в основната им храна от груба, жилава трева.
Най-ранните и малки кътници се образуваха близо до предната част на всяка челюст, а останалите растяха навътре зад тях и постоянно се местеха напред през живота на животното, като само един или два зъба се използваха по едно и също време. Колкото и да беше твърда, стриващата повърхност се износваше при местенето си напред и корените се разрушаваха. Накрая и последните тънки и безполезни частици от зъба падаха и на тяхно място се придвижваха новите зъби.
Последните зъби започваха да се използват при възраст около петдесет години и когато почти изчезнеха, старите сиводрешковци не можеха повече да дъвчат грубата трева. Все още можеха да се хранят с по-меки листа и растения, пролетна растителност, но през останалите сезони те липсваха. В отчаянието си недохранените възрастни мамути често напускаха стадото, търсейки по-зелени насища, но намираха единствено смъртта си. Стадото разбираше кога наближава краят и често можеше да се види да споделя последните дни на възрастния.
Другите мамути защитаваха умиращия, така както защитаваха и новородените; събираха се около него, опитвайки се да изправят падналия на крака. Когато всичко свършеше, те погребваха мъртвия праотец под купчина кал, трева, листа или сняг. Знаеше се, че мамутите погребват и други мъртви животни, дори и хора.
Пътят на Айла, Джондалар и четириногите им спътници стана по-стръмен и по-труден, когато оставиха низината и мамутите зад себе си и наближиха някакво дефиле. Подножие на древен масив на север се бе разпростряло също и далеч на юг и бе разсечено от разделящите го води на реката. Те се изкачиха по-нависоко, когато реката се втурна през тясното дефиле, движейки се твърде бързо, за да успее да замръзне, но носеща ледени блокове от по-бавните участъци на запад. Беше странно да се види движеща се вода след толкова много лед. Пред високовърхите бастиони на юг се издигаха скалисти плата, масивоподобни възвишения, покрити с обширни плата и гъсти гори от иглолистни дървета с отрупани в сняг клони. Тънките вейки на широколистните дървета и храсти бяха покрити с ледени висулки, което впечатляваше Айла със зимната си красота.