Ладуни взе ръцете й в своите.
— В името на Дуна, Великата майка земя, ти си добре дошла, Айла от Лъвския бивак на Мамутоите, избрана от Лъва, защитавана от Великата мечка и дъщеря на Мамутското огнище.
— Благодаря ти за сърдечното посрещане — отговори тя, все още с официален тон. — И ако мога, бих искала да те представя на Вълчо, така че той да знае, че си приятел.
Ладуни се начумери, не съвсем уверен дали наистина иска да се запознае с вълк, но нямаше друг избор.
— Вълчо, това е Ладуни от Лозадунаите — каза тя, хващайки ръката на мъжа и я поднесе под носа на вълка. — Той е приятел.
Щом подуши ръката на непознатия мъж, примесена миризмата от ръката на Айла, животното, изглежда, разбра, че това е човек, когото трябва да приеме. Той подуши мъжките му части за голямо смущение на Ладуни.
— Това е достатъчно, Вълчо — каза жената, даде му знак да се отдръпне и се обърна към Ладуни. — Сега той научи, че си приятел и че си мъж. Ако желаеш да го поздравиш, той обича да го потупват по главата и да го почешат зад ушите.
Изкушението да докосне жив вълк бе по-силно от страха му. Протегна предпазливо ръка и почувства грубата козина. Видя, че докосването му се приема, и потупа животното по главата, след това го потърка доволен зад ушите. Не че не беше докосвал вълча козина и преди, но не беше го правил на живо животно.
— Съжалявам, че заплаших спътника ви — каза той. — Но никога не съм виждал вълк и коне да придружават хора по свое собствено желание.
— Разбираемо е — каза Айла. — Ще те заведа при конете по-късно. Те се плашат от непознати и им трябва време, докато свикнат с нови хора.
— Всички животни на изток ли са така приятелски настроени? — попита Ладуни, настоявайки за отговор на въпроса, който би заинтересувал всеки ловец.
Джондалар се усмихна.
— Не, животните са едни и същи навсякъде. Тези са по-особени заради Айла.
Той кимна. Имаше още много въпроси към тях, но знаеше, че всички ще искат да чуят разказите им.
— Аз ви приветствах и ви каня да влезете и споделите топлината, храната и мястото за почивка, но мисля, че първо трябва да отида и да разкажа на останалите от Пещерата за вас.
Ладуни се върна при групата, събрала се пред широкия отвор в скалата. Той разказа как преди няколко години е срещнал Джондалар, когато той е започвал Пътешествието си, и го е поканил дати посети при обратния си път. Спомена, че Джондалар е роднина на Даланар, и наблегна на факта, че те са хора, а не някакви страшни духове и че те ще им разкажат за конете и вълка.
— Те би трябвало да имат някакви интересни истории за разказване — приключи той, знаейки каква примамка ще бъде това за група от хора, които са прекарали зимата в пещерата и са започнали да се отегчават.
Езикът, който говореше, не беше езикът на Зеландониите, на който бе говорил с пътешествениците, но след като го послуша малко, Айла беше сигурна, че е доловила прилики. Разбра, че въпреки различните ударения и произношение Лозадунаите бяха свързани със Зеландониите по същия начин, както Сармунаите и Шарамудоите бяха свързани с Мамутоите. Този език даже имаше връзка с езика на Сарамунаите. Тя бе разбрала някои от думите и бе схванала същността на обясненията му. Тя щеше да може да говори с тези хора в срок от няколко дни.
Талантът на Айла към езиците не й се струваше необикновен. Тя не се опитваше съзнателно да ги научава, но чувствителното й ухо към нюансите и модулациите, както и способността й да схваща връзките, ги правеха лесни за нея. Загубата на собствения й език при травмата от загубата на народа й, когато била много малка, и необходимостта от научаване на друг начин за общуване, но такъв, който използва същите области на мозъка както говоримия език, бяха усилили вродените й езикови умения. Нуждата да се научи отново да общува й беше дала несъзнателен, но дълбок стимул за научаване на непознати езици. Комбинацията от естествени възможности и обстоятелства беше подпомогнала уменията й.
— Лозадуна казва, че можете да останете в Огнището за гости — им каза Ладуна след обясненията му.
— Трябва да разтоварим конете и да настаним първо тях — отговори Джондалар. — Изглежда, че на поляната пред пещерата има добра зимна трева. Ще има ли някой против, ако ги оставим тук?
— Можете да използвате поляната. Мисля, че за всички ще бъде интересно да видят коне така отблизо. — Той не можеше да се сдържи да не погледне към Айла, чудейки се какво е направила на конете. Очевидно беше, че тя командва много могъщи духове.