Той се усмихна при споменаването от Айла на едно от другите имена на Дуна, когато Ладуни заговори:
— Соландия от Лозадунаите, принадлежаща на Пещерата на планинската река, съпруга на Лозадуна, това е Айла от Лъвския бивак на Мамутоите, избрана от Лъва, пазена от Великата мечка и дъщеря на Мамутското огнище.
— Поздравявам те, Айла от Мамутоите, и те каня в нашите жилища — отвърна жената. Всички тези пълни титли бяха казвани вече достатъчно пъти. Тя не смяташе, че трябва отново да ги повтаря.
— Благодаря ти, Соландия.
Ладуни погледна Джондалар.
— Лозадуна, Този, който служи на Майката за Пещерата на горещия кладенец на Лозадунаите, това е Джондалар, главният каменар на кремък от Деветата пещера на Зеландониите, син на Мартона, бивш вожд на Деветата пещера, брат на Джохаран, вожд на Деветата пещера, принадлежащ към Огнището на Даланар, вожд и родоначалник на Ланзадониите.
Айла никога преди не беше чувала всички титли и роднински връзки на Джондалар и остана изненадана. Въпреки че не разбираше напълно значението им, те звучаха внушително. След като и Джондалар беше официално представен, ги заведоха до обширното жилищно и церемониално пространство, определено на Лозадуна.
Вълчо, който бе седял тихо до крака на Айла, излая кратко, когато стигнаха до входа на жилищното помещение. Беше видял вътре дете, но реакцията му изплаши Соландия. Тя се втурна, сграбчи детето и го вдигна от пода.
— Имам четири деца и не съм сигурна дали този вълк трябва да бъде тук — каза тя и от страх заговори по-високо. — Мичери дори не може да ходи. Как мога да съм сигурна, че той няма да се нахвърли на малкото ми момченце?
— Вълчо няма да нарани малкия — каза гостенката. — Той израсна сред деца и ги обича. По-нежен е с тях, отколкото с възрастните. Не се нахвърляше на бебето, а само беше много щастлив, че го вижда.
Айла беше направила знак на Вълчо да легне, но той не можеше да скрие нетърпението си да се запознае с децата. Соландия наблюдаваше предпазливо хищника. Тя не можеше да разбере дали той проявява нетърпение от щастие или от глад, но също изпитваше любопитство към гостите. Една от най-добрите страни да бъдеш съпруга на Лозадуна се криеше в предимството да бъдеш първата, която говори с редките посетители, и тя винаги можеше да прекарва повече време с тях, защото те бяха настанявани обикновено в церемониалното огнище.
— Е, аз наистина казах, че той може да остане — потвърди тя.
Айла въведе Вълчо, вкара го в един ъгъл и му направи знак да остане. Тя постоя малко при него, знаейки, че ще му бъде трудно, но дори и самото присъствие на деца, които да може да наблюдава, го успокои за момента.
Поведението му успокои Соландия и след като поднесе на гостите си горещ чай, тя им представи децата си и се върна към приготовляването на месото, което беше започнала. Жената забрави за животното, но децата бяха омаяни от него. Айла ги огледа дискретно. Най-голямото от четирите деца, Лагори, беше момче на около десет години според предположението й. Имаше и момиче, вероятно на около седем години, Досалия, и още едно на приблизително четири години, Неладия. Бебето все още не можеше да ходи, но непрекъснато пълзеше — беше много подвижно.
По-големите деца проявяваха предпазливост към Вълчо и по-голямото момиче взе бебето в ръце, докато наблюдаваха животното, но след като нищо не се случи, го пусна на земята. Докато Джондалар приказваше с Лозадуна, Айла започна да разопакова багажа им. За гостите имаше резервни легла и тя се надяваше, че ще има време да почисти спалните кожи, докато са там.
Внезапно се разнесе бебешки смях. Тя затаи дъх и погледна към ъгъла, където беше оставила Вълчо. В останалата част на жилищното пространство се възцари абсолютна тишина. Всички зяпнаха в почуда и ужас към бебето, което беше допълзяло до ъгъла, седнало до огромния вълк и го дърпаше за козината. Айла погледна към Соландия и я видя, че се е втренчила в безценното си момченце, което продължаваше да дърпа вълка, а той само въртеше опашка и изглеждаше доволен.
Накрая Айла отиде до тях, вдигна детето и го занесе при майка му.
— Ти си права — каза Соландия с изненада. — Този вълк обича деца. Ако не го бях видяла със собствените си очи, никога нямаше да го повярвам.
Не след дълго и другите деца на Соландия се приближиха до вълка, който обичаше да си играе. След малък проблем, създаден от най-възрастното момче, което дразнеше Вълчо, а той отвърна като хвана ръката му в зъбите си и издаде кратко ръмжене, Айла им обясни, че трябва да се отнасят към него с внимание. Реакцията на вълка изплаши момчето достатъчно, за да го накара да послуша. Когато излязоха навън, всички деца от общността се загледаха като омагьосани във вълка и четирите деца на Соландия.