Айла се усмихна на Соландия, която седеше до огнището и бавеше Мичери. Беше се събудила рано и реши да направи сутрешния чай за себе си и Джондалар. Потърси купчинката от дърва или изсушена тор, независимо какво гориво използваха, което обикновено се държеше наблизо, но всичко, което видя, беше малка камара от кафяви камъни.
— Искам да направя малко чай — каза тя. — Какво горите? Ако ми кажеш къде е, ще отида да донеса.
Айла погледна към Джондалар.
— Мислил съм за това — отвърна той. — Може би ще можем да вземем малко сено в пирогата.
— И може би горящи камъни? Ако успеете да намерите място върху леда, където да запалите огън. Няма защо да се безпокоите, че ще се намокрят, а и ще намалят багажа ви.
Гостът се замисли и след това на лицето му грейна широка и щастлива усмивка.
— Това ще реши въпроса. Можем да ги сложим в пирогата — тя ще може да се плъзга по леда дори и с тежък товар — и да добавим няколко камъка, които да използваме като основа за огнище. Това ме безпокоеше от дълго време и аз не мога да намеря думи, за да ти благодаря достатъчно, Лозадуна.
Когато случайно дочу да говорят за нея, Айла откри, че те считат странния й изговор за мамутойски акцент, въпреки че Соландия го смяташе за незначителен дефект на говора. Независимо от усилията й тя не беше успяла да превъзмогне затрудненията, които срещаше с някои звуци, но беше доволна, че никой друг не го беше много грижа за това.
През следващите няколко дни Айла се запозна по-добре с групата Лозадунаи, които живееха близо до горещия кладенец. Групата се наричаше „Пещера“, независимо дали живееше в някоя или не. Тя особено много се радваше на хората, чието жилище споделяха — Соландия, Лозадуна и децата, и разбра колко много й бе липсвала компанията на приятелски настроени хора, които се държат по нормален начин. Жената говореше сравнително добре езика на народа на Джондалар, примесен с някои лозандунайски думи, но двете с Айла се разбираха без затруднение.
Съпругата на Този, който служи, й стана по-близка, когато разбра, че имат общ интерес. Въпреки че Лозадуна беше този, който би трябвало да изучи растенията, билките и лекарствата, в действителност Соландия беше натрупала тези знания. Айла си припомни за Иза и Креб при това разпределение, според което Соландия лекуваше болните на Пещерата с билкови медикаменти и беше оставила прогонването на духове и други непознати, вредни заболявания с непознат произход на съпруга си. Любопитството на Айла беше възбудено и от интереса на Лозадуна към миналото, легендите, митовете и света на духовете — интелектуални познания, които й бяха забранявани, докато живееше с Клана — и тя започна да оценява богатството от знания, което той притежаваше.
Веднага след като откри искрения й интерес към Великата майка земя и нематериалния свят на духовете, острата проницателност и учудващата способност да запаметява, той с нетърпение се зае да й предава знанията си. Дори без да ги разбира напълно, Айла скоро започна да рецитира дългите стихове на легенди и истории, пълното съдържание и ред на ритуали и церемонии. Той говореше езика на Зеландониите свободно, макар и със силен лозадунайски привкус в изразите и фразите, което така сближаваше двата езика, че по-голямата част от ритъма и метриката на стиховете се запазваше, въпреки че някои от римите се губеха. За тях двамата малките разлики бяха дори по-чаровни, както и многото сходства в тълкуванията и добитата от Мамутоите мъдрост. Лозадуна искаше да научи измененията и различията и Айла се видя не само в ролята си на проповедник, както с Мамут, но и на учител по поведение, обяснявайки източните начини или поне тези, които познаваше.
Джондалар също се радваше на хората от Пещерата и започна да разбира колко много са му липсвали хората. Прекарваше дълги часове с Ладуни и няколко от ловците, но Соландия беше изненадана от интереса, който проявяваше към децата й. Той наистина обичаше деца, но не толкова рожбите й го интересуваха, колкото заниманията й с тях. Когато кърмеше бебето, в него се надигаше желание Айла да има дете, бебе от неговия дух, както се надяваше, или поне син или дъщеря от огнището му.
Най-малкият син на Соландия събуждаше същите чувства у Айла, но тя продължаваше всяка сутрин да пие противозачатъчния си чай. Описанието на глетчера, който все още им предстоеше да прекосят, я плашеше, така че тя даже не можеше и да си помисли да има бебе от Джондалар.
Въпреки че беше благодарен, че не се случи докато пътуваха, той изпитваше противоречиви чувства. Започваше да се безпокои относно неуспеха на Великата майка земя да ощастливи Айла с бременност, чувствайки, че вината се крие донякъде у него. Един следобед сподели опасенията си с Лозадуна.