— Майката ще реши кога е настъпило подходящото време — каза мъжът. — Вероятно тя разбира колко е трудно пътешествието ви. Все пак това време може да бъде времето на церемонията в нейна чест. Тогава можеш да я помолиш да дари Айла с бебе.
— Може би си прав — съгласи се младият мъж. — Нищо — засмя се примирено. — Някой ми беше казал, че съм любимец на Майката и че Тя никога няма да ми откаже каквото и да й поискам, но все пак Тонолан умря. — Челото му се намръщи.
— Ти наистина ли я помоли да не му позволява да умира?
— Ами, не. Случи се много бързо — призна Джондалар. — Лъвът нападна и мен.
— Помисли някой път за това. Опитай се да си спомниш дали някой път направо си я помолил за нещо и Тя е изпълнила молбата ти или е отказала. Все пак аз ще говоря с Ладуни и със Съвета за церемония в чест на Майката — каза Лозадуна. — Искам да направя нещо, за да помогна на Мадения, и една Церемония в Почит може би е точно това, което трябва да се направи. Тя няма да стане от леглото. Даже няма да чуе разказите ви, въпреки че обича разкази за пътешествия.
— Какво ужасно изпитание ще бъде това за нея — каза гостът, потръпвайки от мисълта.
— Да. Надявах се, че тя ще се е възстановила досега. Питам се дали един пречистващ ритуал при Горещия кладенец няма да й помогне — каза той, но беше ясно, че не очаква отговор от Джондалар. Съзнанието му вече беше потънало в мисли, когато започна да обсъжда ритуала. Внезапно вдигна поглед нагоре: — Знаеш ли къде е Айла? Мисля да я поканя да се присъедини към нас. Може да бъде от помощ.
— Лозадуна го обясни и аз силно се интересувам от този ритуал — каза Айла, — но не съм много уверена относно Церемонията за честване на Майката.
— Тя е много важна — намръщи се Джондалар. — Повечето хора я очакват с нетърпение.
Тя не се радваше много и той се усъмни дали ще се получи нещо.
— Може би, ако знаех повече за нея също щях да я очаквам. Има още много да уча и Лозадуна има желание да ми помогне. Бих искала да останем още малко.
— Трябва да тръгваме скоро. Ако изчакаме по-дълго, ще настъпи пролетта. Ще останем до Церемонията за честване на Майката и след това ще трябва да вървим — каза той.
— Почти ми се ще да останем до следващата зима. Така съм изморена от пътуването — оплака се тя. Тя не изрази на глас следваща си мисъл, която я тревожеше. „Тези хора имат желание да ме приемат, но не съм сигурна дали и твоят народ ще го направи.“
— Аз също съм уморен от пътуването, но веднага след като прекосим глетчера, ще бъдем близо до целта. Ще спрем да посетим Даланар и да го известим, че съм се върнал, а след това ще бъде лесно.
Айла кимна, но продължаваше да чувства, че все още им предстои дълъг път и е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.
ГЛАВА 36
— Не искаш ли да направя нещо? — попита Айла.
— Все още не зная — отговори Лозадуна. — Чувствам, че една жена при тези обстоятелства трябва да бъде с нас. Мадения знае, че аз съм Този, който служи на Майката, но аз съм мъж, а тя сега се бои от мъжете. Мисля, че ще бъде много полезно, ако тя поговори с някого и понякога е по-лесно да се говори на някой съчувстващ непознат. Хората се страхуват, че някой, когото познават, винаги ще съхрани дълбоката тайна, която са му поверили, и всеки път, когато видят отново този човек, той може да им напомни за болката и гнева.
— Има ли нещо, което не трябва да казвам или правя?
— Ти имаш природен усет и ще го разбереш сама. Притежаващ също и рядка естествена дарба към езиците. Аз съм искрено изненадан колко бързо се научи да говориш лозадунайски, а също така и щастлив заради Мадения — каза той.
Айла се смути при тези хвалебствия и отвърна погледа си встрани. За нея съвсем не беше толкова удивително.
— Езикът ви е съвсем сходен със зеландонийския.
Той видя смущението й и не продължи. Двамата вдигнаха погледи, когато влезе Соландия.
— Всичко е готово — каза тя. — Ще взема децата и ще подготвя мястото за вас, когато свършите. Айла, ще имаш ли нещо против, ако взема Вълчо? Бебето се привърза към него, а и той се занимава добре с всички деца — засмя се тихо жената. — Кой би помислил, че някога ще моля за вълк да се грижи за рожбите ми?
— Мисля, че ще бъде по-добре, ако той отиде с теб — отговори Айла. — Мадения не познава Вълчо.
— В такъв случай да отидем и я вземем — каза Лозадуна.
Докато вървяха към жилището на Мадения и майка й, Айла забеляза, че е по-висока от мъжа, и тя си припомни първото впечатление от него за дребен и боязлив човек. Забеляза с изненада колко много са се променили възприятията й. Въпреки че беше нисък на ръст и сдържан в поведението си, несъмненият интелект му придаваше внушителност, а спокойното достойнство прикриваше дълбока чувствителност.