Лозадуна драсна по коравата, сурова дивечова кожа, опъната между четириъгълник от тънки пръти. Входната врата се отвори и те бяха посрещнати от възрастна жена. Тя се намръщи, когато видя Айла, видимо недоволна от присъствието на непознат.
Жената заговори с глас, изпълнен с горчивина и гняв:
— Открихте ли го вече? Този, който открадна внуците ми още преди да са имали възможността да се родят?
— Намирането на Чароли няма да върне внуците ти, Вердения, и не за него мисля сега, а за Мадения. Как е тя? — попита Лозадуна.
— Не иска да стане от леглото и едва хапва по нещо. Даже не иска да говори с мен. Тя е толкова хубаво дете и беше започнала да се превръща в красива жена. Нямаше да бъде трудно да си намери съпруг, ако Чароли и хората му не я бяха погубили.
— Защо мислиш, че е погубена? — попита Айла.
Възрастната жена я изгледа презрително.
— Тази жена нищо ли не знае? — обърна се тя към Лозадуна, а после каза на чужденката: — Мадения дори не беше преминала през Първите си Обреди. Сега тя е омърсена и погубена. Майката никога няма да я благослови.
— Не бъди толкова сигурна за това. Майката не е чак толкова неопрощаваща — каза мъжът. — Тя знае пътищата на Нейните деца и е предвидила средства, други начини, по които да им помогне. Мадения може да бъде пречистена и обновена, така че все пак да премине през Обредите на Първите Удоволствия.
— Това няма с нищо да помогне. Тя отказва да има каквото и да било с мъже, дори и за Първите си Обреди. Всичките ми синове отидоха да живеят при съпругите си; всички казаха, че в пещерата ни няма достатъчно място за толкова много нови семейства. Мадения е последното ми дете, единствената ми дъщеря. Откакто почина мъжът ми, все очаквах тя да доведе тук съпруг, да има мъж, наоколо който да помага при отглеждането на децата, които тя ще роди, моите внуци. Сега тук няма да има внуци. И всичко това заради… този мъж — просъска тя, — а никой не прави нищо.
— Знаеш, че Ладуни очаква вест от Томаси — каза Лозадуна.
— Томаси! Какво може да направи той? Неговата пещера създаде този… този мъж.
— Трябва да им дадеш шанс. Но ние не трябва да очакваме от тях да помогнат на Мадения. След като тя бъде пречистена и обновена, може да промени мнението си относно Първите си Обреди. Най-малкото трябва да опитаме.
— Можете да опитате, но тя няма да стане — каза жената.
— Може би ще успеем да я окуражим. Къде е тя? — попита Лозадуна.
— Ей там. Зад завесата — посочи Вердения към закритото място близо до каменната стена.
Мъжът се приближи и отдръпна завесата на затъмнената ниша. Момичето в леглото вдигна ръка, за да се запази от светлината.
— Мадения, стани — нареди той. Гласът му беше твърд, но нежен. Момичето отвърна лицето си встрани. — Помогни ми, Айла.
Двамата й помогнаха да стъпи на краката си.
Мадения не се възпротиви, но и не помогна. Придържайки я от двете страни, те я изведоха от нишата, а след това и от пещерата. Момичето не даде вид да усеща студа от покритата със сняг земя, въпреки че беше босо. Насочиха се към голяма конусовидна палатка, която Айла не беше забелязала преди. Беше закътана зад едната страна на пещерата, скрита от скали и храсти, и от една дупка в горната й част се виеше дим. Въздухът беше проникнат от силна миризма на сяра.
Влязоха и Лозадуна дръпна коженото покривало върху входа и го завърза плътно. Намираха се в малко преддверие, отделено от останалата част на вътрешността с тежки завеси от мамутска кожа, както определи Айла. Въпреки че навън температурата беше много ниска, вътре беше топло. Двустенната палатка беше построена върху горещ извор, който осигуряваше топлината, но стените бяха сравнително сухи независимо от изпаренията. Въпреки че част от влагата се събираше по стените, образуваше капки и се стичаше надолу по наклонените повърхности до пода, по-голямата част от кондензираната вода се събираше отвътре на външната стена, където студът отвън се срещаше с топлината от вътре. Изолиращият пласт въздух между двете стени беше топъл и поддържаше вътрешната облицовка почти суха.
Лозадуна им нареди да се съблекат и когато Мадения не се помръдна, каза на Айла да го направи вместо нея. Младата жена се вкопчи в дрехите си, а широко отворените й очи се бяха втренчили в Този, който служи на Майката.
— Опитай се да свалиш дрехите й и ако не ти позволи, вкарай я вътре с тях — каза Лозадуна и се измъкна зад тежката завеса, позволявайки на струйка пара да се измъкне навън. Когато мъжът излезе, Айла успя да свали дрехите на момичето, съблече се бързо и въведе Мадения в стаята зад завесата.