След това с костения нож направи знак в едно равно място от ситна суха пръст, заобиколена с вълнени подложки. Внезапно Айла разбра за какво служи костта. Мамутоите използваха подобно приспособление, за да правят белези в праха, да записват резултатите и сметките при игра на комар, да съставят ловни стратегии и като нож за разказване на случки, рисувайки с него картини. Докато Лозадуна продължаваше да рисува знаци, Айла разбра, че той използваше ножа, за да си помогне да разкаже някаква случка, а не за забавление. Той разказваше историята с монотонно припяваме, което беше използвал при молбите си към Майката, и рисуваше птици, за да привлече вниманието им и подсили местата, върху които искаше да наблегне. Скоро Айла разбра, че историята беше алегоричен преразказ на насилието над Мадения и птиците бяха използвани като действащи лица.
Младата жена определено беше започнала да проявява интерес, разпознавайки себе си в младата женска птица, за която той разказваше и внезапно започна да плаче със силни хълцания. Този, който служи на Майката изтри цялата сцена с плоската страна на чертожния нож.
— Изчезна! Никога не се е случвало! — каза той и след това нарисува само женската птица. — Тя отново е цяла, каквато беше в началото. Ето какво ще се случи на теб, Мадения, с помощта на Майката. Ще изчезне, като че ли никога не се е случвало.
Наситената с пара палатка започва да се изпълва с аромата на мента, приятна остра миризма, която Айла не можа да определи точно. Лозадуна провери изпускащата пара вода върху въглените и след това извади пълна чаша от нея.
— Изпий това! — заповяда той.
Мадения беше сварена неподготвена и изгълта течността, преди да успее да помисли или да се противопостави. Той гребна още една чаша за Айла и една за себе си. След това се изправи и ги поведе към басейнчето.
Лозадуна бавно, но решително навлезе в изпускащата пара вода. Мадения влезе след нея и Айла я последва. Но рязко извади крака си, когато стъпи във водата. Беше гореща. „Тази вода е толкова топла, че почти може да се готви с нея“ — помисли тя и само с огромно усилие отново потопи крака си във водата, но остана така за известно време, преди да направи още една крачка. Често се беше къпала и плувала в студените води на реките, потоците и езерата, дори в толкова студена вода, че чупеше тънката ледена корица по повърхността й; беше се къпала във вода, подгрявана на огън, но никога преди не беше влизала в гореща вода.
Въпреки че Лозадуна ги въведе бавно в басейнчето, за да им даде възможност да свикнат с топлината, на Айла й трябваше повече време да достигне до каменните седалки. Но докато навлизаше в дълбокото, усети как в тялото й се разлива успокояваща топлина. Седна до брадичката във вода и се отпусна. „Не е съвсем лошо“ — помисли тя. В действителност от топлината й беше добре.
Когато се настаниха и свикнаха с водата, Лозадуна нареди на Айла да поеме въздух и потопи главата си под водата. Щом се надигна усмихната, той каза на Мадения да направи същото. Накрая се потопи и той и след това ги изведе от басейнчето.
Отиде до завесата, закриваща входа, и взе оттам една дървена купа, пълна с гъсто, бледожълто вещество, наподобяващо обилна пяна. Лозадуна остави купата на място, облицовано с плътно наредени плоски камъни. Бръкна в нея, извади пълна шепа от пяната, намаза тялото си и нареди на Айла да направи същото с Мадения и след това със себе си, като не забравя косите.
Мъжът пееше без думи, докато разтриваше тялото ей с мекото, плъзгаво вещество и Айла имаше чувството, че пеенето му не беше толкова ритуал, колкото израз на наслада. Тя беше замаяна и се питаше дали не се дължи на отварата, която бяха пили.
Когато сапунената пяна свърши, Лозадуна вдигна дървената купа, отиде до басейнчето и я напълни с вода, след това се върна при облицованото с камъни място и я изля върху себе си, отмивайки пяната. Обля се с още две пълни с вода купи, след това донесе още и ги изля върху двете жени. Водата се оттече встрани от басейнчето и попи в пукнатините на облицовъчните камъни. След това Този, който служи на Майката ги поведе отново към горещия басейн, пеейки без думи.
Седнаха в минералната вода и Айла се почувства напълно отпусната. Горещият басейн й напомни за потните бани на мамутоите, но беше, разбира се, много по-добър. Когато Лозадуна реши, че им е достатъчно, бръкна в дълбокия край на басейнчето и извади дървената тапа. Тя се стресна, когато водата започна да се оттича през дълбокия изпускателен канал и мъжът започна да крещи.