— Сатанински дух, върви си! Пречистващи води на Майката, отнесете всички следи от докосването на Чароли и хората му. Нечистотии, изтичайте заедно с водата, напуснете това място. Когато всичката вода изчезне, Мадения ще бъде изцерена и пречистена. Водите на Майката ще са я направили каквато е била преди! — и те излязоха от водата.
Лозадуна ги изведе навън, без да им позволи да се облекат. Бяха така затоплени от горещата вода, че студеният вятър и мръзнещата земя под босите им крака ги освежиха. Малкото хора отвън не им обърнаха внимание или извиха главите си встрани при преминаването им. Айла внезапно си припомни с неприязън за един друг път, когато хора я гледаха, но отказваха да я видят. Но сега не беше както при проклятието на Клана. Тя беше сигурна, че хората наистина ги виждаха, но се преструваха по-скоро от учтивост, отколкото заради проклятие. Ходенето ги охлади бързо и когато стигнаха церемониалния навес, с радост намериха горещ ментов чай и сухи одеяла, с които да се завият.
Айла погледна ръцете си стиснали чашата. Бяха набръчкани, но абсолютно чисти. Започна да реши косата си с прибор от няколко зъба от кост и забеляза, че косата й скърца, когато прекарва пръстите си през нея.
— Каква беше тази мека, хлъзгава пяна? — попита тя. — Мие като сапунен корен, но много по-добре.
— Соландия я прави — отвърна Лозадуна. — Има нещо като дървесна пепел и мазнина, но ще трябва да питаш нея.
Айла се среса и се зае с косата на Мадения.
— Как правите водата толкова гореща?
Мъжът се усмихна.
— Това е дар на Майката за Лозадунаите. В този район има няколко горещи извора. Част от тях се използват от всички и по всяко време, но останалите са свещени. Считаме този за централен. От него идват всички други, така че е най-свещеният. Той прави тази Пещера особено почитана. Ето защо е толкова трудно да бъде напусната, но вече е пренаселена и част от младите възнамеряват да потърсят друга. Надолу по реката, от другата й страна, има едно място, което може би ще харесат, но е в територията на плоскоглавците или поне много близо до нея, така че все още не са решили какво да правят.
Айла кимна, чувствайки се така затоплена и отпусната, че не й се искаше да мърда. Забеляза, че и Мадения е по-отпусната, вече не така скована и затворена в себе си.
— Какъв чудесен Дар е тази топла вода! — възкликна чужденката.
— Важното е да се научим да бъдем благодарни за всички дарове на Майката — каза мъжът — и особено за Дарът на удоволствието.
Мадения се вдърви.
— Дарът й е лъжа! Не е удоволствие, а само болка — за пръв път проговори тя. — Те не спряха, независимо от молбите ми. Само се смееха и когато някой свършеше, започваше друг. Исках да умра — каза и избухна в хълцания.
Айла се изправи, приближи се до момичето и го хвана за ръка.
— Беше ми за пръв път, а те не искаха да спрат. Не искаха да спрат — продължаваше да плаче жената. — Никой мъж няма повече да ме докосне.
— Имаш право да се сърдиш. Имаш право да плачеш. Това, което са ти направили, е ужасно. Зная как се чувстваш — каза Айла.
Младата жена се отдръпна встрани.
— Как можеш да знаеш какво чувствам? — попита, изпълнена с горчивина и гняв.
— Някога и аз изпитах същата болка и унижение.
Младата жена се изненада и Лозадуна кимна като че ли внезапно е разбрал нещо.
— Мадения — гласът на Айла беше изпълнен с нежност, — когато бях почти на твоята възраст, може би малко по-млада, скоро след като бяха започнали месечните ми цикли, аз също бях насилена. Беше ми за пръв път. Не знаех, че трябваше да бъде Удоволствие. Усещах само болка.
— Но само един мъж? — попита Мадения.
— Само един мъж, но след това той го искаше много пъти и аз го намразих — отвърна тя, изненадана от гнева, който все още усещаше.
— Много пъти? Дори и след като си била насилена първия път? Защо никой не го спря?
— Всички вярваха, че това е негово право. Мислеха, че греша, като изпитвам такъв гняв и омраза, и не разбираха защо изпитвам болка. Започнах да се питам дали нещо не е наред с мен. След известно не изпитвах нито болка, нито Удоволствие. Не беше правено за Удоволствие, а за да ме унижи и аз никога не престанах да го мразя. Но… престанах да обръщам внимание. Случи се чудо и независимо от това, което той правеше, аз мислех за нещо друго, нещо радостно и не му обръщах внимание. Когато разбра, че не може да ме накара да чувствам нещо, дори и гняв, мисля, че се почувства унижен и накрая се отказа. Но аз вече не исках мъж дори и да се докосне отново до мен.