— Никой мъж повече няма да докосне и мен.
— Не всички мъже приличат на Чароли и бандата му, Мадения. Някои са като Джондалар. Той беше този, който ми показа щастието и Удоволствието от Дара на Майката, и аз те уверявам, че това е великолепен Дар. Дай си възможност да срещнеш мъж като Джондалар и ти също ще опознаеш това щастие.
Мадения поклати глава.
— Не! Не! Това е ужасно!
— Зная, че е ужасно. Даже и най-хубавите Дарове могат да бъдат използвани погрешно и доброто да се превърне в зло. Но някой ден ще поискаш да станеш майка, Мадения, а никога няма да можеш, ако не поделиш Дара на майката с някой мъж.
Жената плачеше и лицето й беше мокро от сълзите.
— Не говори така. Не искам да слушам за това.
— Зная, че не искаш, но е истина. Не позволявай на Чароли да разруши доброто за теб. Не му позволявай да ти отнеме шанса да станеш майка. Премини през Първите си Обреди, така че да разбереш, че не е ужасно. Научих го най-накрая, въпреки че нямаше събиране и церемония, за да бъде отпразнувано. Майката намери начин да ми даде това щастие. Изпрати ми Джондалар. Дарът е нещо повече от Удоволствие, Мадения, много повече, ако се споделя с нежност и любов. Ако болката, която изпитах първия път, беше цената, с радост бих я платила многократно за любовта, която опознах. Ти си изстрадала толкова много, че може би Майката също ще те възнагради с някой необикновен, ако й дадеш тази възможност. Само си помисли за това, Мадения. Не казвай не, преди да си помислила.
Айла се събуди по-отпочинала и освежена, отколкото си спомняше някога да е била. Тя се усмихна лениво и протегна ръка към Джондалар, но той вече беше станал и излязъл. Почувства за момент разочарование, но след това си спомни, че я беше будил, за да й каже, че отива на лов с Ладуни и няколко други от ловците, и да я попита дали иска да тръгне с тях. Тя беше отклонила предложението, което й беше направено и предишната вечер, защото имаше други планове за деня и беше останала в леглото да полежи в топлите кожи.
Този път реши да стане. Протегна се и прокара ръце през косата си, наслаждавайки се на копринената й мекота. Соландия беше обещала да й покаже как да прави пенливия сапун, който я бе накарал да се почувства така чиста и направил косата й мека.
Закуската беше същата, която получаваха всяка сутрин, откакто бяха пристигнали — бульон от сварени сушени парчета речна риба, хваната в началото на годината с мрежи във Великата майка река.
Джондалар й бе казал, че Пещерата изпитва недостиг от хранителни запаси, което беше причината да тръгне на лов, въпреки че не месото и рибата бяха нещото, за което хората жадуваха. Не гладуваха, дори не изпитваха липса на храна, имаха достатъчно за ядене, но краят на зимата беше толкова наблизо, че разнообразието се беше изчерпило. Сушеното месо и риба бяха омръзнали на всички. Даже прясното месо щеше да бъде някаква промяна, въпреки че нямаше да ги задоволи напълно. Бяха гладни за зеленина и издънки от зеленчуци, пресни плодове. Айла беше обиколила района около пещерата, но лозадунаите го бяха правили през целия сезон и обрали всичко. Все още разполагаха с достатъчно количество мазнина, което ги предпазваше от липса на белтъчини и им даваше достатъчно калории, за да ги поддържа здрави, макар че винаги се прибавяше към супите за по-късните хранения.
На празненството, което беше част от Церемонията на майката на следващия ден, храната щеше да бъде ограничена. Айла вече беше решила да даде последната си сол и някои от сезонните билки, да прибави подправки и ценни хранителни добавки — витамини и минерали, от които се нуждаеха телата им и към които основно се стремяха. Соландия й бе показала малките си припаси от ферментирали напитки, най-вече брезова бира, за които бе казала, че ще направят случая празничен.
Жената бе казала също, че ще използва част от складираната мазнина, за да направи сапун. Когато Айла изказа загрижеността си, че ще употребят за това от необходимата им храна, Соландия отговори, че на Лозадуна му харесва да го използва при церемониите, и заяви, че запасите им от сапун са почти изчерпани. Докато по-възрастната жена се занимаваше с децата си и подготвяше всичко, Айла излезе с Вълчо, за да нагледа Уини и Рейсър и да прекара известно време с тях.
Соландия отиде до широкия вход на пещерата, за да каже, че е готова, но остана там и се загледа в гостенката си. Айла току-що се беше върнала от галопирането през полето, смееше се и си играеше с животните. От начина, по който тя се отнасяше с тях, на по-възрастната жена й хрумна, че животните й бяха като деца.