Няколко от младоците на Пещерата, включително и две от нейните деца, също наблюдаваха. Крещяха и викаха Вълчо, който погледна към Айла, очевидно нетърпелив да се присъедини към тях, но изчака съгласието й. Тя забеляза жената, стояща до входа на пещерата, и побърза към нея.
— Надявах се, че Вълчо ще се занимава бебето — каза Соландия. — Вердегия и Мадения ще дойдат да помогнат, но процесът иска съсредоточаване.
— О, майко! — извика най-голямото момиче, Дозалия. То беше едно от тези, които се опитваха да примамят Вълчо да отиде при тях. — Бебето винаги се заиграва с него.
— Ами, ако искаш да се погрижиш за бебето вместо…
Момичето се намръщи и веднага след това се усмихна.
— Може ли да го изведем? Няма вятър, а и ще го облека топло.
— Мисля, че може.
Айла погледна към вълка, който беше вдигнал поглед в очакване.
— Пази бебето, Вълчо — заповяда му тя и той излая радостно в отговор.
— Имам малко добра мамутска мас, която претопих миналата есен — каза Соландия, докато вървяха към преграденото й жилище. — Миналата година имахме добър успех в лова на мамути. Ето защо все още имаме толкова много мазнина. Без нея зимата щеше да бъде трудна. Вече започнах да я топя.
Стигнаха до входа точно когато децата изтичаха навън, носейки най-малкото.
— Да не загубите ръкавиците на Мичери — извика Соландия след тях.
Вердегия и Мадения вече бяха вътре.
— Донесох малко пепел — каза Вердегия.
Мадения само се усмихна колебливо.
Соландия видя с удоволствие желанието й да стане от леглото и отново да бъде сред хора. Каквото и да бяха правили при горещия извор, изглежда, беше помогнало.
— Сложих няколко горящи камъка в огъня за чай. Мадения, ще ни направиш ли малко — помоли тя. — След това ще използвам останалите, за да стопля отново водата за топене на мазнина.
— Къде да оставя тази пепел? — попита Вердегия.
— Можеш да я смесиш с моята. Започнах да топя преди малко.
— Лозадуна каза, че използвате мазнина и пепел — забеляза Айла.
— И вода — добави Соландия.
— Изглежда странна комбинация.
— Да, така е.
— Какво ви накара да смесите тези неща? Искам да кажа, как стигнахте до мисълта да го направите?
Соландия се усмихна.
— В действителност стана случайно. Бяхме на лов. Бях запалила огън в огнище в дълбока яма и печах малко тлъсто мамутско месо. Започна да вали силно. Грабнах месото, шиша и всичко останало и хукнах да търся подслон. След като дъждът намаля, тръгнахме обратно насам към пещерата, но бях забравила една чудесна дървена купа за готвене и се върнах за нея на следващия ден. Огнището беше пълно с вода и в нея плуваше нещо, което приличаше на гъста мръсна пяна. Никога нямаше да ми направи впечатление, ако не бях изпуснала вътре един черпак и бръкнах, за да го хвана. Отидох до потока да го измия. Беше гладко и хлъзгаво като истински сапунен корен, но по-добро, а и ръцете ми бяха станали съвсем чисти. Черпакът също. Мазнината беше напълно отмита. Върнах се обратно, напълних купата с пяна и я донесох тук.
— Толкова лесно ли се прави? — учуди се Айла.
— Не. В действителност не е толкова лесно. Не че е трудно, но иска известен опит — отвърна Соландия. — Първия път имах късмет. Всичко трябва да бъде съвсем точно. Оттогава непрекъснато го правя по същия начин, но не винаги успявам.
— Как го правиш? Би трябвало да си разработила няколко начина, за да постигаш успех в повечето случаи.
— Не е трудно да се обясни. Стопявам почистената мазнина, става от всякакъв вид, но всеки е различен. Най-много харесвам мамутската. След това вземам дървена пепел, смесвам я с топла вода и оставям сместа да престои известно време. След това я прецеждам през мрежа или кошница с дупки в дъното. Сместа, която се прецеди, е силна. Може да разрани или изгори кожата ти, уверих се в това. Трябва незабавно да я отмиеш. Както и да е, след това разбъркваш силната смес в мазнината. Ако имаш късмет, получаваш мека пяна, която чисти всичко, дори кожа.
— Но не винаги успяваш — каза Вердения.
— Не. Много неща могат да се объркат. Понякога бъркаш и бъркаш, и бъркаш, а не иска да се смеси. Ако това се случи, малко нагряване може да помогне. Понякога съставките се отделят и могат да се получат един твърде силен и един твърде мазен пласт. Понякога се пресича на буци. Понякога се получава по-твърда смес, отколкото друг път, но това не е лошо. Независимо от всичко с течение на времето се втвърдява.
— Но понякога се получава, както първия път — каза Айла.
— Едно нещо, което съм научила, е, че мазнината и течността от пепел трябва да бъдат топли почти колкото кожата на ръката. Като я напръскаш малко, не трябва да усещаш нито студ, нито топлина. Пепелявата течност е по-трудна за определяне, защото е силна и може да те изгори слабо, и тогава ще трябва да я измиеш със студена вода. Ако те изгори по-силно, разбираш, че трябва да добавиш още вода. Обикновено не изгаря много, но не бих искала да попадне в очите ми. Може да започне да щипе, ако се приближиш твърде много до изпаренията.