— И смърди — допълни Мадения.
— Вярно е — потвърди Соландия. — Смърди. Ето защо винаги правя сместа в средата на пещерата, дори и когато съм подготвила всичко тук.
— Мамо! Мамо! Ела бързо! — Влетя в пещерата Неладия, втората дъщеря на Соландия и след това изтича навън.
— Какво има? Нещо се случи на бебето ли? — извика жената, втурвайки се след нея. Останалите я последваха до входа.
— Вижте! — посочи Дозалия и те всички погледнаха навън. — Бебето ходи!
Мичери се беше изправил до вълка, държеше се за козината му с широка, самодоволна усмивка и крачеше несигурно, докато Вълчо бавно и внимателно се придвижваше напред. Всички се засмяха с облекчение, последвано от възхищение.
— Този вълк усмихва ли се? — попита Соландия. — Струва ми се, че го прави. Изглежда толкова доволен от себе си, че се смее.
— Аз също мисля така — потвърди Айла. — Често съм си мислила, че може да се смее.
— Не е само за церемонии, Айла — говореше Лозадуна. — Ние често използваме топла вода само за да се къпем. Ако искаш да вземеш вътре и Джондалар само за да се отпуснете, ние нямаме нищо против. Свещените води на майката са като другите й Дарове за Нейните деца. Те са предназначени да бъдат ползвани, да им се наслаждават и радват. Точно както трябва да се наслаждаваме на чая, който си направил — добави той, вдигайки чашата.
Почти цялата Пещера, тези, които не бяха отишли на лов, се бяха настанили около огнището в откритата централна част на пещерата. Повечето хранения не бяха организирани, с изключение на специални случаи. Понякога хората се хранеха поотделно, на семейни групи и понякога с останалите. Този път тези, които бяха останали в пещерата, се бяха събрали за обедното хранене и яли заедно, най-вече заради любопитството на всички към гостите. Яденето се състоеше от гъста месна супа от крехко, изсушено еленско месо, допълнена с малко мамутска тлъстина, която я правеше засищаща и достатъчно хранителна. Завършваха с чай, който беше направила Айла, и всички отбелязаха колко е хубав.
— Когато се върнат, може би ще използваме басейна. Мисля, че той ще се зарадва на една топла баня и бих искала да я споделя с него — каза тя.
— По-добре я предупреди, Лозадуна — каза една жена с хитра усмивка. Беше представена като съпруга на Ладуни.
— За какво да ме предупреди, Ларония?
— Понякога се налага да избираш измежду Даровете на Майката.
— Какво искаш да кажеш?
— Иска да каже, че Свещените води могат да бъдат прекалено разпускащи — каза Соландия.
— Все още не разбирам — намръщи се Айла. Знаеше, че всички говорят за едно и в това има елемент на хумор.
— Ако заведеш Джондалар на топла баня, тя ще отнеме силата на мъжествеността му — каза Вердения, по-откровена от другите — и могат да минат няколко часа, преди да се изправи отново. Така че не очаквай много от него след топлата баня. Не и веднага. Много от мъжете не се къпят в Свещените води на Майката именно по тази причина. Страхуват се, че мъжествеността им ще се оттече в Свещените води и никога няма да се върне.
— Може ли това да се случи? — попита Айла, гледайки в Лозадуна.
— Никога не съм видял или чул — отвърна мъжът. — Ако все пак има нещо, то обратното изглежда по-вероятно. Мъжът става по-енергичен малко след това, но то е, защото се е отпуснал и се чувства добре.
— Аз наистина се чувствах чудесно след топлата баня и спах много добре, но мисля, че не беше само от водата — каза Айла. — Може би чаят?
Мъжът се усмихна.
— Това беше важен ритуал. В една церемония винаги има нещо повече.
— Е, аз съм готова да се върна в Свещените води, но мисля да почакам Джондалар. Смяташ ли, че ловците ще се върнат скоро?
— Сигурен съм — увери я Ларония. — Ладуни знае, че преди утрешното Празненство на майката трябва да се свършат някои неща. Мисля, че не биха отишли днес, ако не искаше да види как действа дългобойното ловно оръжие на Джондалар. Как го нарича той?
— Копиехвъргач, и е много ефикасно, но както и всичко друго също иска опит. По време на пътешествието си правихме много упражнения.
— Ти можеш ли да си служиш с неговия копиехвъргач? — полюбопитства Мадения.
— Имам свой. Винаги съм обичала да ловувам.