Но ако Майката е решила, защо тогава лекарството на Иза предпазва жената от забременяване? Може би то не пропуска семето на мъжа или неговият дух да се смеси с женския. Иза не знаеше как действува то, но то, изглежда, наистина е ефикасно повечето пъти.
Би ми се искало да се зачене бебе, когато Джондалар споделя Удоволствия с мен. Много ми се иска да имам бебе и то такова, което да е част от него. От неговото семе или от неговия дух. Но той е прав. Трябва да изчакаме. Толкова ми беше трудно да родя Дърк. Ако я нямаше Иза, какво ли щях да правя? Би ми се искало около мен да има хора, които да знаят как да ми помогнат.
Ще продължавам да пия чая на Иза всяка сутрин и нищо няма да казвам. Тя беше права. И не бива да разправям много-много, че бебетата се заченат от мъжкия орган. Джондалар толкова се разтревожи, когато му споменах за това, та реши, че трябва да спрем за споделяме Удоволствия. Ако поне още не мога да имам бебе, то искам да споделям Удоволствия с него.
Както го правеха онези мамути. Това ли правеше големият мамут? Правеше бебе на тъмночервената женска. Толкова беше чудесно да споделяш Удоволствия със стадото. Много се радвам, че останахме да гледаме. Чудех се защо тя все бяга от останалите мъжкари, но тя не се е интересувала от тях. Искала е да избере своя партньор, а не да се пусне на някой, който просто я желае. Чакала е този голям светлокафяв мамут и щом той се появи, е разбрала, че това е нейният партньор. Достатъчно го беше чакала. Знам какво е чувствала.“
Вълчо изскочи на полянката, захапал гордо един стар кокал, за да й го покаже. Пусна го в краката й и я загледа очаквателно.
— Уффф! Ама, че смрад! Къде го намери, бе, Вълчо? Сигурно някъде, където е бил погребан някой. Знам, че обожаваш разваленото. Май сега е моментът да видим дали ти харесва нещо лютиво и силно — каза тя и взе кокала. Намаза част от сместа, която беше приготвила, по трофея на Вълчо. После хвърли кокала в средата на полянката.
Младият звяр се хвърли за него, но изпитателно го помириса, преди да го захапе. Все още ухаеше на чудесното развалено, което той обожаваше, но не беше сигурен за другата странна миризма. Най-сетне го захапа. Но много бързо го пусна и започна да сумти, киха и тресе глава. Айла не можа да се сдържи да не прихне от реакциите му. Вълчо помириса кокала още веднъж и изсумтя с много разочарован вид, после хукна към потока.
— Май не ти хареса, а, Вълчо? Добре! Не бива да ти харесва — каза тя, усещайки как смехът напира в нея, докато го гледаше. Водата не му помогна кой знае колко. Вдигна лапа и потри с нея муцуната си, като че ли искаше да се отърве от лошия вкус. Продължаваше да сумти и да киха, когато разтресе глава и хукна към горичката.
Джондалар пресече пътеката и като стигна полянката, видя Айла, която се смееше толкова силно, че на очите й се бяха появили сълзи.
— Какво толкова смешно има? — попита той.
— Само да беше го видял — каза тя, все още кикотейки се. — Бедният Вълчо толкова се гордееше с изгнилия стар кокал, който беше намерил. Не разбра какво стана с него и се опита да премахне лошия вкус от устата си. Джондалар, ако мислиш, че можеш да понесеш миризмата на хрян и камфор, да знаеш, че съм намерила начин Вълчо да не бърника в нещата ни. — Тя протегна към него дървената раница, която беше използвала, за да смеси съставките. — Ето, за отблъскване на Вълчо!
— Радвам се, че действува — каза Джондалар. И той се усмихваше, но пламъчето в очите му не се дължеше на Вълчо. Айла най-сетне забеляза, че ръцете му бяха скрити зад гърба му.
— Какво криеш зад гърба си? — попита тя, внезапно обзета от любопитство.
— Ами, случи се така, че като търсех дърва, попаднах на нещо. Ако обещаеш да си послушна, може и да ти дам от него.
— Какво е то?
Той извади пред себе си пълната кошница.
— Големи, сочни, червени малини!
Очите на Айла светнаха.
— О, обожавам малини.
— Мислиш, че не знам ли? А какво ще получа в замяна? — попита той със закачливо пламъче в очите.
Айла го изгледа отдолу нагоре и тръгна към него усмихната, очите й грееха, изпълнени с любов към него.
— Мисля, че току-що го получих — каза той и въздъхна. — О, Майко, ти си красива, когато се смееш. Винаги си красива, но особено, когато се смееш.