— Не съм толкова сигурна. Тя се скри в огнището ни и не иска да ми каже какво не е наред. Казва, че няма нищо и да не се тревожа, но как да престана? — попита майката.
— Мога да й кажа какво не е наред — прошепна Филония, — но не съм сигурна, че тя ще разбере. Все пак е права. Нещо трябва да се направи с Чароли. Всички Пещери говорят за него.
— Какво може да се направи? — попита Айла, приближавайки се към тях.
— Не зная — отговори жената и се усмихна приветливо. Гостенката беше дошла да види бебето й и очевидно изпитваше удоволствие да го държи. — Но мисля, че планът на Ладуни е добър. Той смята, че всички пещери трябва да се обединят, за да открият и върнат младежите. Иска да види членовете на бандата, разделени един от друг и далеч от влиянието на Чароли.
— Идеята наистина изглежда добра — съгласи се Джондалар.
— Проблемът е в Пещерата на Чароли и дали Томаси, който е роднина на майка му, ще се съгласи — заяви Филония. — Ще разберем, когато се върне пратеникът, но разбирам как се чувства Вердения. Ако нещо подобно се случи някога на Тонолия… — поклати тя глава, без да може да продължи.
— Мисля, че почти всички разбират как се чувстват Мадения и майка й — каза Джондалар. — Повечето хора са свестни, но само един лош може да донесе много неприятности на всички около себе си.
Айла си спомни за Атароа и помисли същото.
— Някой идва! Някой идва! — Лароги и няколко от приятелите му се втурнаха в пещерата, крещейки новината, и младата жена се зачуди какво са правили навън в студа и тъмнината. Миг след това бяха последвани от мъж на средна възраст.
— Рендоли! Не можеше да дойдеш в по-подходящо време — извика Ладуни с очевидно облекчение. — Ела, дай ми багажа си и вземи нещо топло да изпиеш. Върна се съвсем навреме за Празненството на Майката.
— Това е пратеникът, който Ладуни изпрати на Томаси — обясни Филония, изненадана, че го вижда.
— Е, какво каза той? — поиска да узнае Вердения.
— Вердения — сгълча я Лозадуна, — остави човека да си почине и да си поеме дъх. Току-що пристига.
— Няма нищо — каза Рендоли, свали багажа от раменете си и пое чаша горещ чай от Соландия. — Бандата на Чароли нападна Пещерата в близост до пустошта, в която се крият. Откраднали храна и оръжия и пребили една жена, опитала се да ги спре. Наранена е зле и може да не се оправи. Всички Пещери са се разгневили. Когато чуха за Мадения, това беше последната капка, която преля чашата. Въпреки кръвното си родство с майката на Чароли Томаси е готов да помогне на другите Пещери да тръгнат след бандитите и да ги накажат. Той свика на събрание колкото можа Пещери и това ме забави. Останах да го изчакам. Повечето близки Пещери изпратиха по няколко човека. Аз трябваше да взема решения от името на нашата.
— Сигурен съм, че са били правилни — прекъсна го Ладуни. — Доволен съм, че си бил там. Какво мислят те за моето предложение?
— Вече го приеха, Ладуни. Всяка Пещера ще изпрати следотърсачи, за да ги открият, и някои от тях вече тръгнаха. След като намерят бандата на Чароли, по-голямата част от ловците на всяка Пещера ще тръгнат след тях и ще ги доведат обратно. Никой не иска да ги търпи повече. Томаси ги иска преди Лятната среща — обърна се мъжът и погледна Вердения. — Искат ти да си там, за да предявиш своите обвинение и искане.
Тя се поуспокои, но продължаваше да бъде нещастна от нежеланието на Мадения да участва в церемонията, която щеше официално да я направи жена, способна, с малко късмет, да ражда деца — евентуалните й внуци.
— С радост ще предявя обвинението и и искането си — отговори — и ако тя не се съгласи на Първия обред, можете да сте сигурни, че няма да го забравя.
— Надявам се, че до следващото лято ще промени решението си. Забелязвам напредък след пречистващия ритуал. Започна да излиза и да общува с хората. Мисля, че за това помогна Айла — каза Лозадуна.
Когато Рендоли се прибра в жилищното си пространство, Лозадуна се обърна към Джондалар и му кимна. Високият мъж се извини и последва Лозадуна в Церемониалното огнище. Айла понечи да ги последва, но усети, че искат да останат сами.
— Чудя се какво ще правят — каза тя.
— Предполагам, че е някакъв личен ритуал — отвърна Филония, с което само засили любопитството й.
— Донесе ли нещо, което си направил сам? — попита Лозадуна.
— Изработих острие. Нямах време да му поставя дръжка, но е най-острото, което можах да направя. — Джондалар извади изпод туниката си малък, увит в кожа пакет. Разгърна го и отвътре се показа каменно острие с ръб, остър като бръснач. Единият край беше обработен във връх. Другият беше заострен, така че да бъде поставен в дръжка от нож.