— Ще бъде тежък товар — каза Ладуни, — но не е нужно да кипвате водата — така ще спестите запалителни камъни. Просто трябва да я разтопите достатъчно, за да могат конете да я пият, а също и вие, и вълкът. Не е необходимо да бъде гореща. Но непременно гледайте да не е леденостудена. И пийте достатъчно вода; не се опитвайте да я пестите. Ако имате топли дрехи, почивайте повече и пийте достатъчно вода; така ще издържите на студа.
— Мисля, че трябва предварително да опитат, за да видят колко ще им трябва — обади се Ларония.
Айла видя, че предложението дойде от другаря на Ладуни.
— Това е добра идея — каза тя.
— Но Ладуни е права, товарът ще бъде много тежък — каза Ларония.
— Ами тогава ще прегледаме вещите си и ще се освободим от всичко, без което можем — каза Джондалар. — Няма да ни трябва кой знае колко много. Ще минем оттатък, ще бъдем близо до Бивака на Даланар.
И без това бяха си оставили само най-необходимото. Та от какво още биха могли да се освободят? Това си мислеше Айла преди събралите се да се разотидат. Мадения тръгна редом с нея, докато тя вървеше към мястото им за спане. Момичето-жена не само че харесваше Джондалар, но беше започнало да боготвори и Айла в известна степен, от което тя се чувстваше неловко. За да не обиди Мадения, тя я попита дали не би поседяла при нея, докато си преглежда вещите, за да види кои още може да остави.
Започна да разопакова и разпределя принадлежностите си, като се чудеше за кой ли път го прави през това Пътешествие. Трудно щеше да бъде да реши какво да вземе и какво да остави. Всичките имаха някакъв смисъл за нея, но ако смятаха да пресекат този опасен ледник, за който Джондалар се тревожеше още от самото начало, тя трябваше да се раздели с много неща.
В първия вързоп беше разкошната дреха, направена от мека шамоа, която Рошарио й беше подарила. Тя я издигна и я разпростря пред себе си.
— Ооо! Колко е красиво! Никога не съм виждала такова нещо, с тези избродирани шарки и такава кройка! — възкликна Мадения и я докосна. — И е толкова мека! Никога не съм пипала такава мека материя.
— Подари ми я една жена от Шарамудоите, народ, който живее много далеч оттук, близо до края на Великата майка река, там, където тя наистина е огромна река. Просто не можеш да повярваш колко голяма става Майката река. Шарамудоите в действителност са два народа. Шамудоите живеят на сушата и ходят на лов за диви антилопи. Познаваш ли това животно? — попита Айла. Мадения поклати глава. — То е планинско животно, нещо като дива коза, но по-малко.
— Да, знам го, но ние го наричаме с друго име.
— Рамудоите са Речния народ и ловят есетра — това е една такава голяма риба. Двата народа имат специален начин за обработка на кожите на дивите антилопи, за да ги правят такива меки и еластични.
Айла взе избродираната туника и се замисли за Шарамудоите, с които се беше запознала. Струваше й се, че е било толкова отдавна. Можеше да заживее с тях; не беше променила чувствата си към тях, а знаеше, че повече никога няма да ги види. Никак не й се искаше да се раздели с подаръка от Рошарио. Но тогава видя с какво възхищение го гледа Мадения и бързо взе решение.
— Мадения, искаш ли да имаш тази дреха?
Мадения рязко отдръпна ръцете си, сякаш беше докоснала нещо горещо.
— Не, не мога да я взема! Това е подарък за теб.
— Ние трябва да намалим багажа си. Мисля, че Рошарио би била доволна, ако ти я приемеш, след като толкова много ти харесва. Беше предназначена за сватбена церемония, но аз вече имам такава.
— Сигурна ли си? — попита Мадения.
Айла виждаше как очите й блестяха и не можеха да повярват, че може да стане собственичка на тази дреха.
— Да, сигурна съм. Можеш да я използваш за Бракосъчетателната ти церемония, ако е подходяща за това. Приеми я като подарък от мен, с който ще ме запомниш.
— Не ми трябва подарък, за да те запомня — каза тя с напиращи в очите й сълзи. — Никога няма да те забравя. Ти си причината, поради която един ден може би ще имам Бракосъчетателна церемония и ако това наистина стане, ще бъда облечена в него.
Тя просто гореше от нетърпение да го покаже на майка си, на всичките си приятелки и връстнички по време на Лятната среща.
Айла беше доволна, че реши да даде подаръка на нея.
— Искаш ли да видиш моята дреха за Бракосъчетанието?