— Джондалар я изработи за мен — каза Айла. — Каза ми, че я направил, за да хване духа ми и за церемонията по превръщането ми в зряла жена — първия път, когато ме научи на Дара на Удоволствието на Майката. Никой друг не присъстваше, но не ни й трябваше. Джондалар извърши церемонията. По-късно ми даде това да го пазя, защото в него се крие голяма сила, казва той.
— Сигурно е така — каза Мадения. Не изпитваше желание да докосне статуетката, но не се съмняваше, че Айла може да управлява каквато й да е сила, скрита в нея. Жената усети безпокойството й и внимателно уви фигурката в бялата туника, после я сложи във фините, съшити с тънки конци заешки кожи, които я предпазваха, и след това завърза вързопа.
В друг вързоп бяха някои от подаръците, получила ги, когато я приеха за член на Мамутоите. Тях щеше да ги запази. Естествено ще вземе със себе си и лечителската чанта, комплекта за палене на огън, комплекта за шиене, една смяна вътрешни дрехи, подплати за боти, спалните завивки и ловните оръжия. Прегледа паниците и готварските принадлежности и отстрани всичко освен най-необходимото. Трябва да почака да дойде Джондалар, за да реши какво ще правят с платнищата за шатрата, въжетата и другите неща.
Канеха се да излязат с Мадения и Джондалар влезе в жилището. Беше се върнал току-що заедно с неколцина други и носеха кафяви въглища. Влезе, за да прегледа своите вещи. С него се появиха Соландия с децата си и Вълчо.
— Ама наистина така се привързах към този звяр, че ще ми липсва. Предпрлагам, че няма да ви се иска да го оставите — каза тя.
Айла подаде знак на вълка. Колкото и да обичаше децата, той незабавно дойде при нея и застана в краката й, гледайки я с очакване.
— Не, Соландия. Не смятам да го оставяме.
— И аз така помислих, но все пак реших да попитам. И ти ще ми липсваш — добави тя.
— И ти на мен. Най-трудното в това Пътешествие е, че се сприятелиш с някого, а после го напуснеш и знаеш, че едва ли някога пак ще го видиш.
— Ладуни — каза Джондалар, вдигайки парче мамутски бивник със странни знаци, изсечени по него. — Талут, водачът на Лъвския бивак, направи тази карта на територията до далечния изток, на която се вижда първата част от нашето Пътешествие. Надявах се да я запазя като спомен от него. Сега тя не е от първостепенна важност за нас, но никак не ми се иска да я захвърля. Бихте ли ми я запазили? Знае ли човек, току-виж някой ден съм се върнал да си я взема.
— Да, аз ще ти я запазя — каза Ладуни, като взе бивниковата карта и я огледа. — Изглежда интересна. Може би ще имаш възможност да ми я обясниш, преди да тръгнете. Аз наистина се надявам да се върнете, но ако това не стане, може някой, който отива по този път, да ти я донесе.
— Освен това оставям и някои сечива. Можете да ги запазите или да ги изхвърлите. Винаги ми е много неприятно да се разделям с каменен чук, с който съм свикнал да работя, но съм сигурен, че ще си осигуря друг веднага щом стигнем при Ланзадониите. При Даланар винаги има достатъчно. Ще оставя и костните си чукове и няколко остриета. Но все пак ще задържа тесла и брадва, за да мога да къртя лед.
Когато отидоха на мястото за спане, Джондалар попита.
— Айла, ти какво взимаш със себе си?
— Ами то всичкото е тук, на нара.
Той забеляза тайнствения пакет сред другите вещи и каза:
— Каквото и да има в това, сигурно е много ценно.
— Аз ще го нося — отвърна тя.
Мадения се усмихна срамежливо, доволна, че знае тайната. Това я накара да се почувства много горда.
— Ами това? — попита той, посочвайки друг вързоп.
— Това са подаръци от Лъвския бивак — каза тя и го отвори, за да му ги покаже. Откри красивото острие на копие, което Уимез й беше дал, и го взе, за да го покаже на Ладуни.
— Я виж това — каза той.
Беше голямо острие, по-дълго от ръката му и широко колкото дланта му, но беше по-тънко от малкия му пръст, отлично заострено по режещите ръбове.
— Обработвано е двустранно — каза Ладуни, като го обърна в ръцете си. — Но как е било изтънено толкова? Мислех, че обработването на камъка от две страни е груба техника, която се използва при прости брадви. Но това е най-финото произведение на каменоделско майсторство, което съм виждал.
— Уимез го направи — каза Джондалар. — Бях ти казал, че много го бива. Той загрява кремъка, преди да го обработва. Това променя качеството на камъка, така по-лесно от него се отделят фини отломъци и по този начин го изтънява. Горя от нетърпение да го покажа на Даланар.
— Сигурен съм, че ще го оцени — каза Ладуни.