Двата народа не само имаха различни материали под ръка за строене на плавателните си съдове, но освен това използваха лодките за различни цели. Мамутоите се занимаваха предимно с лов в откритите степи; риболовът беше за тях само една случайна, допълнителна дейност. Изработваха лодките си само за превозване на самите тях и вещите им през водни басейни — малки притоци или реки, които се спускаха надолу през целия континент от ледниците на север до вътрешните морета на юг.
Рамудоите, Речните Люде, които бяха част от Шарамудоите, ловяха риба във Великата Река Майка — макар че те дори и това наричаха ловуване, особено, когато преследваха дългите тридесет стъпки есетри. А другата половина от народа — Шарамудоите — гонеха диви антилопи и други животни по високите чукари и планини, надвиснали над реката, както и около дома си, в границите на една голяма клисура. Рамудоите живееха край реката през топлите сезони и се възползуваха докрай от всичко, което природата им предоставяше, включително и големите зимни дъбове покрай бреговете, от които дълбаеха своите красиви и маневрени лодки.
— Ами, смятам, че ще е най-добре да сложим всичко вътре — каза Джондалар и вдигна една от своите кошници за багаж. Остави я и взе другата. — Няма да е зле да поставя по-тежките на дъното, а в тази са моите сечива и кремъкът.
Айла кимна. Тя също бе мислила как да прекосят реката, така че багажът им да остане невредим. Беше се опитала да предвиди някои от възможните неприятности, като си спомняше пътуванията с лодките на Лъвския Бивак.
— Трябва да оставим място за нас в две срещуположни страни, за да уравновесяваме лодката. Вълчо ще седне до мен.
Джондалар се чудеше как ли ще се държи вълкът в нестабилната плаваща купа, но се въздържаше да говори по този въпрос. Айла забеляза, че се мръщи, но също си замълча.
— Всеки трябва да има по едно гребло — каза Джондалар и й го подаде.
— С този багаж се надявам да се сместим някак — допълни Айла и постави шатрата в лодката, като смяташе да я използува за сядане.
Успяха да натъпчат всичко с изключение на колчетата.
— Ще се наложи да ги зарежем. Няма място за тях — ядоса се Джондалар. Тъкмо си бяха набавили нови, след като изгубиха предишните.
Айла се усмихна й извади малко въженце.
— Няма да ги оставяме. Ще плуват по водата. Само трябва да ги завържем за лодката, за да не ги отнесе течението.
На Джондалар това не му хареса много и се канеше да възрази, но следващият въпрос на Айла отвлече вниманието му.
— А какво ще правим с конете?
— Защо? Те могат да плуват, нали?
— Да, но знаеш колко неспокойни стават, особено, когато правят нещо за първи път. Ами ако се изплашат от нещо във водата и решат да се върнат? Няма да се опитат да пресекат реката отново. Дори няма да знаят, че сме на другия бряг. Ще трябва да се върнем и да ги преведем. Няма ли да е по-добре първо да ги преведем отсреща?
Айла беше права. Конете сигурно щяха да станат неспокойни и наистина да се върнат обратно, мислеше Джондалар, но как щяха да ги водят, след като те ще са в лодката? Положението се усложняваше — да управляваш лодка бе достатъчно трудно и без да се мъчиш да водиш подплашени коне на всичко отгоре. Джондалар започваше да се тревожи все повече и повече за прекосяването на реката.
— Ще им поставим оглавниците и юздите и ще ги вържем за лодката — предложи Айла.
— Не знам… Това май не е най-добрият начин. Ще трябва да помислим.
— Какво толкова има да му мислим? — отвърна тя, докато увиваше въженцето около трите колчета. После отмери едно парче и го привърза към лодката.
— Нали ти искаше да тръгнем? — добави тя и постави оглавника на Уини, прикрепи към него юздата и го върза към лодката от другия край на колчетата. — Готова съм — обърна се тя към Джондалар, застанала край лодката с поводите в ръка.
Той се поколеба, после кимна, решен да я последва.
— Добре — каза Джондалар, извади поводите на Рейсър от кошницата си и извика коня. Отначало, като се опита да му надене оглавника, младият жребец вдигна глава изцвили, но след като Джондалар му поговори и го погали по врата и муцуната, той се успокои и се съгласи. Мъжът върза въжето за лодката и се обърна към Айла.