Айрис си спомни голямата къща на родителите си, множеството слуги, разкошните балове, красивите дрехи. Единствената мисъл, която й помагаше да издържи това ужасно пътуване, бе мисълта за това как един ден ще се върне в Сейнт Луис по-богата и от преди и ще натрие носовете на всички, които й бяха обърнали гръб. Ала сега осъзна, че това въобще не я интересуваше. Предишният живот й се струваше толкова нереален, колкото преди година щеше да й се струва животът сред стадото.
Наистина й харесваше да пътува и да живее сред дивата прерия. Често беше много уморена, тялото я болеше и на сутринта се събуждаше с вцепенени крайници, ала й харесваше да живее на открито. Чувстваше се изпълнена с енергия и жизненост. Обичаше необятните простори на дивата природата, а самотата я плашеше.
Никога не бе мислила, че ще се омъжи за някой каубой и ще живее с него в някой затънтен край, ала сега искаше да направи всичко възможно да се научи да бъде добра съпруга и домакиня и да се грижи за Монти и неговия дом.
Трябваше да се научи да готви. Той едва ли би останал с нея, ако опиташе някое от ястията й.
Монти се бе отдалечил от останалите, за да задоволи естествените си нужди. Уединението му бе нарушено, когато Айрис и Карлос минаха съвсем наблизо до него. Той не искаше да го забележат и се притаи в храстите.
Беше шокиран, когато чу, че Айрис смята да даде половината от ранчото си на Карлос. Той знаеше, че тя бе щедра и благородна, но това му се стори прекалено. Това беше подарък за осемдесет хиляди долара и значително щеше да промени бъдещето на Айрис. Това съвсем не бе същото момиче, което преди два месеца се бе отправила на това дълго и опасно пътуване.
Девойката се бе променила пред очите му, но той бе прекалено зает да я сравнява с майка й и във всичките й действия търсеше винаги егоистични подбуди. Това откритие го накара да се замисли и той се запита дали всъщност познаваше Айрис. Може би беше твърде предубеден, твърде уверен в собствените си преценки, и не бе забелязал истината от самото начало.
Обаче това не обясняваше как така жената, която е в състояние да се откаже от половината си притежание в полза на един природен брат, който няма никакво законно основание да претендира за наследството й, мечтае да се завърне към празния живот в Сейнт Луис. Това не обясняваше защо жената, която рискуваше живота си, за да прекоси почти три хиляди километра дива прерия и да създаде собствено ранчо в Уайоминг, се вълнува от балове и красиви дрехи. Това не обясняваше защо една смела жена като Айрис желаеше да води такъв лекомислен и празен живот.
Каква беше всъщност Айрис? Тя наистина бе научила доста неща за ранчото и добитъка, ала той се съмняваше, че ще съумее да се справи сама в дивия Уайоминг, без да има мъж, който да й помага. Може би това бе причината да даде половината ранчо на Карлос. Ала ако бе само това, тя можеше просто да го назначи за свой надзирател и нямаше нужда да му дава половината от това, което притежаваше.
Младият мъж отново си каза, че само си губи времето с мисли за Айрис. В крайна сметка тя може би нямаше да остане в Уайоминг, а той трябваше да стои колкото е възможно по-далеч от нея. Трябваше да забрави спомена за уханната й кожа и прекрасното й тяло. Трябваше да изхвърли от съзнанието си спомена за аромата, който се излъчваше от нея, когато един ден току-що се бе изкъпала в един поток по пътя. Не искаше да си спомня омагьосващата й усмивка, смеха и блясъка в очите й, огъня в косите й. Трябваше да забрави гъвкавото тяло, което бе държал в прегръдките си, и сладостта на целувките й.
А повече от всичко трябваше да забрави чувството на задоволство, което бе изпитал, след като се бяха любили. Трябваше да го направи — винаги бе успявал да изхвърли която и да било жена от съзнанието си! Ала този път беше по-различно.
През следващите дни Айрис се опитваше да убеди себе си, че Монти все още я харесва. Казваше си, че той се държи по този начин, за да не пострада репутацията й пред останалите мъже. Но й се искаше Монти да не бъде чак толкова дискретен и потаен. Тя изобщо не се интересуваше дали някой ще разбере, че го обича. Не се интересуваше дали мъжете ще научат, че двамата се бяха любили.
Ала Монти се интересуваше. Той сякаш не приличаше на себе си и дори Тейлър започна да му хвърля въпросителни погледи.
Когато Айрис се върна в лагера, Бети приготвяше пуйка. Айрис не знаеше как да запали огън и нямаше никаква представа как може да се изчисти и сготви такава голяма птица. Трябваше да помоли Бети да я научи, но сега това можеше да почака.
— Мислиш ли, че съм много превзета? — попита тя.