Девойката стоеше като вцепенена, без да може да проумее чутото.
— Това не е истина! — прошепна тя.
— Истина е. Ако не ми вярваш, попитай Монти.
— Нима Монти знае?
— Разбира се. Всички от семейство Рандолф го знаят.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
Не искаше да живее повече!
Спомни си как се бе държала, какво бе говорила, и се надяваше никога повече да не се срещне с хората, които бе познавала досега. Особено Монти. Не искаше никога повече да се вижда с Монти.
— Не разбирам. Сигурна съм, че б-баща ми — не можа да произнесе спокойно тази дума — не би разкрил това на никого.
— Твоят старец се е опитал да изнудя Ричмонд. Казал, че ще разкрие истината на всички в Остин и Сан Антонио, ако Ричмонд не му плати двайсет хиляди долара. Хелън била склонна да накара съпруга си да плати, но Монти я отървал от изнудвача. Никой не можа да разбере защо го е направил, особено след като Хелън започна да флиртува с Джордж.
— Не ти вярвам — изкрещя младото момиче. Всяка дума й причиняваше непоносима болка и тя залитна. — Ти ме лъжеш! Защо? Какво искаш да постигнеш?
— Нито едно от тези неща не можеше да бъде истина! Всичко бе толкова отвратително.
— Не си ли чувала за онзи бой в Мексико, когато Монти е убил един човек?
О, господи! Монти е убил баща й, за да не позволи да разкаже на всички, че тя е копеле! А през последните два месеца тя го бе обвинявала в какви ли не незначителни прегрешения. И то след като той бе рискувал живота си, за да защити честта й.
Струваше й се, че ще потъне в земята от срам.
Какво ли си мисли за нея Монти? В неговите очи тя беше една разглезена и повърхностна жена, която иска само да задоволи капризите си. Тя му бе казала, че иска да се омъжи за някого, който ще бъде безумно влюбен в нея и ще изпълнява всичките й желания. Той бе чул как бе казала на Карлос, че иска голяма къща, красиви дрехи и забавления — всичко това, което една глупава, празноглава жена предпочита пред почтеността, моралната закрила и мъжеството. Сама си беше виновна.
А и онази нощ във вигвама! Тя бе искала Монти да я люби.
Всъщност сама го бе помолила за това. Младото момиче потръпна при този спомен. Навярно той бе решил, че тя е готова на всичко, дори и да се опозори, само и само да постигне целта си. Майка й и баща й бяха постъпили по същия начин. Защо тя трябваше да бъде по различна?
Девойката горчиво въздъхна, обърна коня си и препусна напред. Не спря преди да достигне канадските тополи и храстите, разпръснати край потока. Скочи от коня и започна да се разхожда като замаяна сред дърветата. Политна и се подпря на едно дърво, за да не се строполи на земята.
Сякаш целият й живот се срути пред очите й. Тя беше просто една мошеничка, лъжкиня като всички пияници и скитници, които бе срещала. Не беше нещо по-добро от онези невежи мексикански слуги, които майка й винаги бе презирала. Не само че бе копеле, но и дъщеря на един изнудвач.
И Монти е знаел всичко това!
Отново й прилоша и стомахът й се сви на топка. Никога досега не бе падала толкова низко и не можеше да си представи как отново ще го погледне в очите.
Най-после конвулсиите престанаха да разтърсват тялото й и тя се изправи. Конят й бе изчезнал. Младото момиче тръгна бавно към лагера, но забеляза Бети и Тейлър, които приготвяха обяда, и само мисълта да застане лице в лице с тях я ужаси. Не можеше да се върне в лагера. Ако досега всички я избягваха, сега щяха открито да я презират. Препъвайки се, Айрис се завтече към конете. Като обезумяла се спусна към първия кон и се метна на седлото.
— Не трябва да яздиш Джон Хенри — извика Зак. — Това е един от конете на Монти. — Момчето удари главата си, докато изскачаше изпод фургона с провизиите, и изруга.
Айрис скочи от коня, тъй като се уплаши, че братът на Монти ще се нахвърли върху нея. Избра един петнист кон, който беше прекалено дребен и грозен, за да принадлежи на братята Рандолф. Хвана го здраво за гривата и се метна на гърба му. Насочи се към въжето и смушка коня в ребрата. Конят се стрелна напред, прескочи ниското въже и препусна в галоп.
Монти бе радостен. Оставаха само два дни път до Додж. Най-тежката част от пътуването бе вече зад гърба им. Беше се разплатил с команчите и ги бе изпратил обратно в индианското селище, натоварени с достатъчно месо за зимата. Тъй като Додж имаше славата на град, в който никой не зачита законите, Монти възнамеряваше да изминат още двайсетина километра на запад. Затова бе изпратил напред Хен и Соления със задачата да наемат нови каубои и да купят достатъчно храна, за да стигнат до Огалала.