— Остави тази пушка, Франк! — каза тя с най-голямото хладнокръвие, на което бе способна. — Не искам никакви стрелби в моя лагер.
— Просто искам да се отърва от този койот — изръмжа надзирателят й, без да отмества пушката.
— Махни тази пушка или ще си получиш парите и ще се махнеш веднага оттук!
Айрис сама бе удивена от увереността и властността, които за пръв път прозвучаха в гласа й. Франк се завъртя на седлото и я погледна изненадан.
— Не се шегувам. Махни пушката или си уволнен!
— Знаеш ли какво направи той?
— Да, но ти не знаеш. Аз бях тази, която щеше да подплаши стадото. И ако Монти не се бе появил навреме, сега щяхте да избирате мястото, където да ме погребете. — Тя огледа многозначително хората си. Всички мъже извърнаха погледите си.
— Но каква е тази лудница в лагера? И откъде накъде той ще уволнява Краудер?
— Препуснах към лагера, тъй като полуделите крави бяха по петите ми — обясни Монти. — Те искаха да нанижат на рогата си нещо, а аз не исках това да бъде моят кон, особено когато го яздя. Уволних този кучи син, защото е позволил на Айрис да тръгне да те търси сама и пеша. Всеки глупак знае, че когато наоколо има дългороги говеда, никой не трябва да се разхожда пеша.
Едва сега Айрис си спомни, че баща й бе споменавал същото нещо.
— Това не ти дава право да уволняваш някого от моите работници — възрази Франк. — Ти…
— Ако той не може да го уволни, аз мога — рече Айрис.
Това не беше съвсем вярно. Тя все още не можеше да мисли достатъчно разумно, за да вземе толкова важно решение. Но бе казала на Краудер къде отива и си спомни нахалния му отговор. Припомни си също и погледите, които той и Франк си размениха. Не знаеше какво замисляха, но трябваше да разбере.
— Какво правиш тук? — отново се обърна Франк към Монти. — Само да обърна гръб — и ти отново се появяваш.
— Доведох още няколко ваши бичета. Навярно са се крили в храстите. Миналата нощ се присъединиха към нашето стадо.
— Е, следващия път можеш да изпратиш някого от хората си — отвърна надзирателят.
Айрис се обърна към Монти, без да обръща внимание на думите на Франк:
— Аз съм ти изключително благодарна за това, което направи, и ще бъда щастлива, ако идваш всеки път, когато пожелаеш. Вечерял ли си?
— Не. Тейлър отново експериментира нещо. Реших да почакам дали някой от работниците няма да се разболее и едва след това ще се осмеля да хапна от храната.
— Можеш да вечеряш с нас. За вечеря имаме любимото ти ядене — свинско с боб и хляб, изпържен в свинска мас.
Монти се поколеба. Погледна Краудер, а след това — Франк Кейн.
— Страхувам се, че ще трябва да се задоволиш само с моята компания — каза Айрис. — Франк трябва да се върне при стадото, а мистър Краудер има петнайсет минути, за да напусне лагера.
Каубоят гневно изгледа Айрис. Отвори уста, за да каже нещо, но видя погледа на Монти и реши да премълчи. Взе седлото си и се отправи към конете.
— Според мен не е лошо да се увериш, че той ще оседлае собствения си кон — обърна се Монти към Франк. Надзирателят му хвърли поглед, изпълнен с омраза, и тръгна след каубоя.
— Не трябва да оставаш тук сама с този мъж — рече Монти и се обърна към Айрис. — По-добре да се качиш на влака и да ги посрещнеш в Чайен.
Младото момиче извърна поглед. Не й се искаше да го погледне в лицето.
— Той просто не те харесва.
— Аз също не го харесвам. А още по-важно е, че не му вярвам.
— Защо? Баща ми му вярваше.
— С баща ти не винаги сме били на едно и също мнение. — Монти щеше да каже още нещо, но се отказа и се обърна към готвача: — Дали е останало нещо за ядене след опустошенията, които причини онази крава?
— Сигурно — отвърна Боб Джонсън. — Бях запалил огън от другата страна на вагона. Навярно има пълно канче с кафе.
— А дали има още от боба? Не ми трябва много, все пак ще трябва да опитам от яденето на Тейлър. Това, което готви, е вкусно, но просто изглежда малко странно.
Готвачът му подаде една пълна чиния. Монти седна на земята и започна да се храни.
Айрис се чувстваше объркана, още повече след критичната му забележка относно баща й. Чувството й за изолация се засилваше с всяка измината минута. След случилото се с Краудер й се струваше, че не може да има доверие на никого от хората си.
— По дяволите! — възкликна Монти и остави чинията си. — Готвенето на Тейлър е повредило вкуса ми.
— Какво искаш да кажеш? — попита Айрис.