Приличаше на животните, за които се грижеше — един силен и опасен мъж, който подчиняваше живота си на своите инстинктите. Имаше къща, ала неговият истински дом бе под открито небе, в дивата прерия.
Беше примитивен, приличаше на диво животно и плашеше Айрис до смърт.
Тя отпи една глътка от кафето.
— Къде се намира ранчото ти? — попита тя.
— В подножието на планината Ларами, близо до потока Горещата вода.
— Моето е до Мечото езеро. Това близо ли е до твоето?
— Може би.
Съвсем типичен отговор за Монти.
— Бил ли си там?
— Не. Джеф е купил земята и е започнал да строи къща, която сигурно ще бъде завършена, когато пристигнем.
Айрис се съмняваше дали ще има дори една груба барака на нейната земя.
— Смяташ ли да живееш там?
— Разбира се. Ако стоя в Чайен или Ларами, едва ли ще мога да ръководя ранчото. Пък и крадците на добитък ще ми отмъкнат животните толкова лесно, колкото ако лично им ги дам. Супата е готова. — Той отмести канчето от огъня и силно разбърка супата. — Аз ще си налея само една чаша, а останалото е за теб.
— Можем да ядем от канчето заедно.
— Имам само една лъжица.
Младото момиче не можеше да разбере начина, по който я гледаше. Да беше някой друг, но точно Монти… Не, това бе Монти и той нямаше намерение да я ухажва.
— Още е твърде гореща, за да се яде. Затова, докато изстине, аз ще си изпия кафето.
Отпи още една глътка. Никога не бе очаквала да остане насаме с Монти. А сега бе сама с него и не беше подготвена за начина, по който той я гледаше, нито пък за смущаващите чувства, които изпитваше самата тя.
— Може би твоята съпруга няма да иска да живее на ранчото.
— Нямам намерение да се женя. — Той опита от супата и тя изгори езика му. — Харесвам жените — продължи той, като пое дълбоко дъх, за да охлади изгорения си език, — но не искам да имам съпруга.
— А защо не?
Айрис бе уморена от своите чувства, които не можеше да си обясни. И тя нямаше намерение да се омъжва, но когато чу, че Монти също не желае съпруга, се почувства разстроена. В това нямаше никаква логика, но всичко, което правеше напоследък, бе лишено от логика.
— Една съпруга само ще ми се пречка. Тя винаги ще иска от мен да правя нещо, което аз не желая да правя. Ще се опита да ме промени, независимо че ще се кълне в обратното.
— И Роуз ли се е опитвала?
— Със сигурност се е опитвала. — Той се изхили: — Трябваше да я видиш каква врява вдигна, когато дойде у нас за пръв път. Ние направихме всичко възможно, за да накараме Джордж да я изгони.
Най-сетне се оказа, че Роуз не е чак толкова съвършена.
— Разбира се, някои мъже имат нужда от промяна, ако искат да станат съпрузи на място — продължи Монти. — Например аз трябва доста да се променя, преди една жена де се реши да се омъжи за мен.
— Мисля, че на всяка жена, която възнамерява да живее с теб, също ще й се наложи доста да се промени — сухо отбеляза Айрис. — Особено ако ще трябва живее в ранчото ти.
Монти й отправи смайващата си усмивка и тя усети как тялото й потръпва.
— Напълно си права. Не мисля, че една обикновена жена би се съгласила да опита. Не че съм молил някоя: аз не съм мъж за семейство.
Айрис си изпи кафето и му подаде чашата си. Младият мъж я напълни до половината със супа. Тя я духна, за да изстине, и след това отпи една глътка. Беше изненадващо вкусна.
— Може би ще промениш мнението си — рече тя.
— От девет или десет години насам Роуз се опитва да ме накара да се променя. Не виждам да е успяла кой знае колко.
— Но ти не си влюбен в Роуз — изтъкна девойката.
— Тя беше наистина една прелестна мъничка жена със силен дух и голяма смелост — замислено отвърна Монти, припомняйки си миналото. — Но беше луда по Джордж, а и той беше съвсем побъркан по нея. Вероятно брат ми щеше да ме убие или да убие себе си, ако тя се бе влюбила в мен.
Още една причина да не харесва съвършената Роуз. Айрис със задоволство си помисли, че скоро щяха да ги делят около две хиляди километра. Добродетелите на тази жена направо я потискаха.
Изядоха мълчаливо останалата част от супата. После отнесоха съдовете в потока, изплакнаха ги и ги изтъркаха с пясък, след което Монти ги прибра.
— Ще ти покажа как трябва да се грижиш за конете си — рече той.
Айрис се вбеси. Достатъчно се бе погрижила за проклетите коне. Защо Монти си въобразяваше, че само човек, който се казва Рандолф, може да свърши добра работа? После си заповяда да не става глупава. Трябваше да бъде доволна, че Монти си разбира така добре от работата и сам проверява дали всичко е наред. Точно от такъв мъж имаше нужда, ако искаше да стигне благополучно в Уайоминг.