Ала все пак думите му я нараниха.
Опитваше се да не обръща внимание на това, което Монти си мисли за нея, но не успяваше. Искаше да получи одобрението му и това беше много важно за нея — толкова важно, че бе решила да го спечели на всяка цена. А щом това означаваше, че тя трябва да научи всичко за конете, щеше да го научи. Освен това, ако наистина възнамеряваше да управлява ранчо, Айрис бе длъжна да знае как да полага грижи за конете. Те осигуряваха безопасността, а това означаваше, че помагаха да се спечелят повече пари. Искаше да е сигурна, че работниците й се грижат добре за нейната собственост.
Освен това и вниманието на Монти й беше много приятно. След като се канеше да я обучава на нещо, той щеше да й отдели повече внимание. Айрис се опасяваше, че в противен случай ще останат до огъня и Монти ще вземе да я загърби и да заспи.
Когато се върнаха при огъня, бе станало студено. Айрис осъзна, че не носи топли дрехи, но не желаеше да споменава нищо на Монти.
— По-добре е да се опиташ да поспиш.
— Нали щеше да огледаш наоколо дали няма крадци на добитък? — попита тя. Знаеше, че няма да я вземе със себе си и че е безсмислено да го моли.
— По-късно, когато заспят.
— И аз ще почакам.
— Не, ти трябва да спиш. Утре ще ти бъде необходима всяка частица от силите ти. — Подаде й завивката си. — Можеш да използваш това.
— Не, одеялото си е твое.
— Вземи го.
— Няма!
— Тогава ще си го поделим — рече Монти и седна до нея.
— Нали не искаш да кажеш, че смяташ да спим двамата под една и съща завивка? — възкликна ужасено тя.
Монти преметна единия край на одеялото около раменете на Айрис, а другия около своите.
— Не, мислех да ти предложа да я използваш само за себе си.
— А ти къде ще спиш?
— На земята. Тя е суха.
— А как ще се стоплиш?
— Не ми е студено.
В действителност той се чувстваше, сякаш изгаря от треска. Познаваше Айрис от години, но в нейно присъствие никога не се бе чувствал по този начин, поне не и преди последната нощ. Сега му се струваше, че във вените му тече огън. Бе изненадан как тя не забелязва парата, която със сигурност излизаше от ушите му. Двамата седяха един до друг и рамената им се докосваха.
Искаше отново да я целуне. Този път искаше да го направи, защото тя бе най-красивата жена, която бе виждал. Цял ден си бе задавал въпроси относно своите чувства към нея, през цялото време бе искал да я целуне и знаеше, че няма да издържи дълго, без да се опита да го стори.
— Не знам как може да ти е топло — каза Айрис, потръпна и придърпа завивката по-плътно към себе си. — Никога не съм предполагала, че нощите могат да са толкова студени. А вече е кажи-речи май месец!
— Ела по-близо до мен. Топлината на тялото ми ще те стопли повече от завивката.
— Това, от което наистина имам нужда, е да се гушна до някое малко теленце — отвърна Айрис, без да помръдва. — Те са горещи като печка.
Айрис нервно подръпна завивката. Наистина не можеше да разбере себе си. Монти бе груб с нея. Той се отнасяше към нея по-сурово, отколкото към повечето мъже, а тя все пак искаше да бъде близо до него.
— Може да не съм толкова топъл, колкото малко теленце, но поне изглеждам по-добре — промърмори младият мъж. Гласът му звучеше по-различно от обичайното. — И освен това не ритам като тях.
— Ами, риташ, и още как — отвърна тя и гласът й потрепери. Не можеше да седи толкова близо до Монти и да не усеща присъствието му. Той я привличаше като магнит, колкото й да се опитваше да се противопостави на това чувство. — Всеки път, когато отвориш уста, все едно че получавам силен ритник.
— Просто се опитвам да те защитя.
— Не ми изглежда да е така.
— Имаш дарбата да навличаш неприятности.
— Предполагам, че това е така, защото ти винаги си наблизо до мен — отвърна девойката, като се чудеше къде да дене ръцете си. Протегна се и сложи една съчка в огъня. Завивката се плъзна от рамената й. Монти я нагласи отново и я придърпа съвсем близо до себе си.
— Аз съм близо до теб поради същата причина, поради която и другите мъже се навъртат край теб — рече Монти и я притисна още по-силно към себе си. — Не мога да стоя далеч от теб.
Девойката се опита да се отдръпне от него:
— А искаш ли да стоиш по-далеч?
— Да, по дяволите, но не успявам.
След това я целуна.
Сега вече целувката му не я изненада и смути като първия път. Все още не бе привикнала да я целуват толкова страстно, ала този път се улови, че му отговаря.