Обаче успя да потисне желанието си да обвие ръцете си около врата му. Не искаше да прегръща мъж, който бе направил всичко възможно, за да я отдалечи от себе си, и който се проклина, задето не е успял. Почувства се слаба, но й стана много по-топло.
— Изглежда, не си много щастлив от този факт — каза най после тя.
— Не съм — отвърна младият мъж и я целуна със същата сила, като пъхна езика си в топлата й уста.
Айрис усети, че не може да си поеме дъх.
— Не ми се ще да съм причина за подобни угризения. Може би е по-добре да потърсиш изчезналите си крави.
Не знаеше какво мислят другите жени, но тя лично не искаше един мъж да се люби с нея против своето желание. Опита да се изтръгне от прегръдките му, но той не я пусна.
— Знам, че трябва да потърся кравите или крадците, или индианците — изръмжа Монти, — но не мога да мисля за нищо друго, когато ти си наоколо.
Сякаш част от вълшебството отлетя и Айрис почувства, че й става студено. Той бил безпомощен! Тя наистина не можеше да разбере как една нормална жена би могла да харесва такъв мъж.
— Мислиш ли, че съществува възможност да се измъкнеш от това неприятно положение? — попита младото момиче.
Той като че ли не схвана язвителната й забележка:
— Сигурен съм, че ако Господ ми помогне, ще успея. Как може един мъж да се погледне спокойно сутрин в огледалото, ако е хукнал след някоя жена като разгонен бик?
И последната топлинка отлетя и я обзе силен студ.
— Не съм на същото мнение — отвърна тя и си зададе въпроса, дали Монти въобще е способен да й каже нещо приятно. — Ето, мисля, че това може да ти помогне.
Тя го удари с все сила в стомаха.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това? — изрева Монти потресен.
— Нямам желание да се любиш с мен, щом това ще те накара да се чувстваш нещастен! — Айрис отметна завивката от раменете си и скочи на крака.
Монти също стана. Айрис се обърна към него, ала от слабост краката отказваха да й служат.
— Монти Рандолф, да не си посмял да ме пипнеш дори с пръст! — извика тя и зае отбранителна позиция, докато той се извисяваше над нея. — Не и след като имаше нахалството да ми заявиш, че не си искал да ме целуваш и се надяваш скоро да се освободиш от подобни желания.
— Аз не исках…
— Ако можех да стрелям, щях да те гръмна със собствената ти пушка! — извика младото момиче.
Стори й се, че Монти е готов да я удуши. Айрис наистина не знаеше дали да не се опита да избяга, или пък да го помоли за милост. И преди тя да реши какво да прави, той избухна в смях:
— Ти винаги си била едно малко глупаво зверче! — След което я сграбчи без всякакво предупреждение.
Айрис се опита да го ритне, за да го отблъсне от себе си, доколкото й позволяваха схванатите мускули, но всичко беше безполезно: той бе прекалено силен.
— Какво смяташ да правиш? — Бе чувала достатъчно разкази за буйния темперамент на Монти. Беше способен на всичко, включително и да я хвърли в потока.
— Във всеки случай не това, което заслужаваш. И не това, което наистина бих искал да направя.
— И какво е то? — Не знаеше дали да се надява, или да се страхува. Внезапно проумя, че той може да направи с нея всичко, което пожелае. Ако се съдеше по целувките му, той желаеше много повече, отколкото тя искаше да му позволи.
— Няма да ти кажа. Поне не сега. Ще те сложа на земята и ще те завия, за да съм сигурен, че ти е топло.
Айрис нямаше намерение да се подчинява на този надменен, груб и дързък човек, който бе толкова сигурен в себе си и, изглежда, се смяташе за най-вълнуващия и интересен мъж, когото тя е срещала. Ала тя не можеше да разсъждава, когато той бе толкова близо до нея, не знаеше какво да каже и какво да направи. Чувстваше се безпомощна, изгубена и напълно неспособна да контролира това, което се случваше.
— А след това? — настоя девойката, след като той я сложи на земята и зави раменете й със завивката. Не й хареса изразът на очите му. Веднъж бе видяла същия израз в очите на един грубиянин в Сейнт Луис: първично, неприкрито желание, над което — инстинктивно знаеше — нямаше власт.
В същия миг той силно я притегли към себе си и тя се уплаши, че няма да може да му устои. А може би и не искаше да му устои.
— Смятам да…
— Ей, тук имало огън! Здравейте.
Двамата замръзнаха: този вик ги изненада. Не очакваха никого и не бяха чули някой да се приближава.
— Ако сте приятелски настроени, приближете се — извика Монти и се наведе да вземе пушката си. — Стой от страната ми, която не е осветена от огъня! — изсъска той към Айрис.