— Така че ти трябва да успееш и това е най-важното за теб, нали?
— Да — съгласи се неохотно той.
— Защо?
— И да ти кажа, няма да го разбереш.
— Опитай!
За секунда той се изкуши да й разкаже всичко. Щеше му се да я накара да го разбере: не искаше тя да го смята за студен и безчувствен. Ала едва ли имаше смисъл. Пък и след няколко дий те щяха да се разделят и може би никога повече нямаше да и види.
— За го схванеш, трябва да ти разкажа за Джордж и цялото ни семейство.
— Ще се опитам да те разбера.
— И аз се опитвам да разбера защо ти реши да наемеш Карлос, но това не променя нещата. Виж сега, аз трябва веднага да потърся заблудените животни и да проверя що за човек е Риърдън. Ще се върна след половин час. Надявам се, че дотогава ще си в безопасност.
Това беше наистина смешно: тя бе в по-голяма безопасност с Карлос, отколкото с него.
Младата жена бе озадачена. Никога не бе подозирала, че успехът е токова важен за Монти. Винаги си бе мислила, че той по принцип успява във всичко. Всички останали — също. Изглежда имаше някаква причина, нещо дълбоко скрито в него, което го бе принудило да напусне Тексас и семейството си — нещо много силно, нещо, което го караше да настръхва срещу всекиго и всичко, които биха се изпречили на пътя му.
Винаги бе мислила за Монти като за висок, красив, весел мъж, уверен в богатството и успеха си. А сега за един миг пред нея се бе открил един съвсем различен човек, който все още не бе постигнал желания успех.
— Струва ми се, че там са всички липсващи крави — каза Монти, когато се върна. — Първата ни работа утре сутринта ще бъде да ги приберем обратно.
Айрис и Карлос седяха близо до огъня. Девойката се опитваше да събуди отново чувството за роднинска близост между тях. Не бе постигнала кой знае какво, но бе сигурна, че скоро ще успее. Чувстваше се малко странно, но знаеше, че ще бъде чудесно, ако брат й е край нея.
Карлос бе направил още кафе. Айрис подаде на Монти една димяща чаша.
— Срещна ли се с мистър Риърдън? — попита тя.
— Да. Твоят приятел не ми хареса — обърна се Монти към Карлос. — Нямам му доверие.
— Няма нищо нередно с Джо! — избухна Карлос. Искаше да защити партньора си.
— Зависи как гледаш на нещата. От моя гледна точка той ще ни създаде само неприятности. По-добре е да отидеш при него, преди да е решил да задържи тези двеста говеда за себе си.
За миг изглеждаше, че Карлос ще се нахвърли отгоре му, но Монти видя, че Айрис му отправи предупредителен поглед.
— А защо всички не отидем в моя лагер? — предложи Карлос. — Там разположението е по-добро. Пък и ще бъде по-лесно, когато трима души наблюдават стадото.
— Четирима — рече Монти. — Ти забрави Айрис.
— Аз не знам как… — започна девойката.
— По-добре да побързаме. — Монти сурово погледна към Карлос. — Вече казах на Риърдън, че ще отидем при него веднага щом съберем багажа си.
Не, Айрис не можеше да го разбере. Беше сигурна, че ще откаже на Карлос да се местят в лагера му и няма да позволи на него и на приятеля му да прекарат нощта с тях. А сега Монти опаковаше багажа си, без да протестира.
Когато пристигнаха в лагера на Карлос, Айрис се запита дали Монти не се бе съгласил с преместването само и само за да държи Риърдън под око. Очевидно бе, че двамата мъже не се понасят.
Монти стовари седлото и завивката си на земята.
— Айрис ще остане на пост първа. Така няма да си прекъсва съня. След нея ставам аз, после Карлос. Риърдън ще дежури последен.
— Не мисля, че Айрис трябва да стои на пост — каза Карлос.
— Тук аз съм този, който издава заповедите, и казвам, че тя трябва да дежури.
— И кой си ти, по дяволите, че да ми заповядваш?
— Аз съм този, който носи отговорност за това пътуване — процеди Монти и се приближи към Карлос. — Отговарям за стадото на Айрис и за моето. Ако ще работиш за нея, ще трябва да изпълняваш това, което аз ти заповядам. Щом това не ти харесва, няма да съжалявам, като ти видя гърба.
— Истина ли е? — обърна се Карлос към сестра си.
— Да. — Искаше й се да му обясни, но реши, че сега не е най-подходящият момент.
Карлос премести погледа си от Айрис към Монти и след отново погледна девойката:
— Цялата тази работа ми се струва доста странна.
— Сигурен съм, че Айрис ще ти обясни всичко утре сутринта рече Монти. — А междувременно ти предлагам да поспиш. Искам хората ми да са отпочинали и свежи за работа.
Монти разстла завивката си на земята, а малко по-нататък постави седлото си.
— Къде ще спи Айрис? — попита Карлос.
— Тук — отвърна Монти и посочи към завивката.