— Но това е твоята завивка.
— Знам, но имаме само тази.
— А ти къде ще спиш?
— Тук — Монти отново посочи към завивката.
Карлос изглеждаше вбесен и като че ли всеки момент щеше да избухне. Монти се държеше невъзмутимо и навярно бе казал всичко това нарочно, за да накара Карлос да се ядоса и да се махне. И ако наистина беше така, Айрис бе готова сериозно да му се ядоса. Все пак Карлос й беше брат и беше напълно естествено да се погрижи за нейната репутация.
— Аз ще спя, докато сестра ти стои на пост. Тя ще спи, докато аз съм на пост.
— А след това?
— Ще спя на седлото си.
Карлос отвърза своята завивка и я разстла от другата страна на огъня.
— Тя може да използва тази — каза той. — Аз имам друго одеяло. — Той развърза одеялото и го постла на земята до завивката.
Монти го изгледа втренчено за миг и след това премести завивката си до тази на Карлос. Сега Айрис имаше от двете си страни по един пазач и всеки от тях се отнасяше с подозрение към другия, без дори да се опитва да прикрива недоверието си.
Младото момиче почувства как в гърлото му се надига смях. Тези двамата се бяха наежили и бяха готови да я защитават, сякаш тя е малко дете и не може да се грижи за себе си. Но се зарадва, когато видя, че Монти се държи като ревнив любовник. Не, той не й беше любовник, но пък беше ясно, че ревнува от Карлос, а засега това й стигаше.
— Струва ми се, че вече всичко е наред — каза Айрис и застана между двамата мъже. — А сега по-добре ми покажете какво трябва да правя, докато стоя на пост. След това можете да си лягате.
— Аз ще ти покажа — предложи Карлос.
— Не, аз съм старшият тук. Аз ще й покажа! — заяви Монти с глас, нетърпящ възражение. — А ти утре можеш да я научиш как да язди със стадото. Франк не го е сторил.
Айрис успя някак да сдържи възмутения отговор, който напираше на върха на езика й, макар че досега не се бе чувствала толкова вбесена. Беше сигурна, че ако си отвори устата, ще каже нещо не на място и ще заприлича на глупава жена, която непрекъснато се оплаква.
Тя наистина бе невежа по отношение на много неща. Трябваше да го приеме, въпреки че едва се сдържаше да не каже нещо язвително. Но щеше да се научи. А когато това станеше. „Е, добре, Монти Рандолф — помисли си тя, — ще видиш на какво съм способна.“
— Защо, по дяволите, си наел тези двамата, Монти? — възмутено попита Хен на следващата вечер, когато Монти и другите се завърнаха в лагера. Още щом бе видял Риърдън, той мигновено настръхна. Соления също не изглеждаше очарован. — Не ме е яд толкова за Карлос, но другият ще ни създаде неприятности.
Тримата се бяха изкачили с конете си на върха на хълма, откъдето наблюдаваха по-голямата част от стадото. Рядко можеха да се видят на едно място събрани около шест хиляди дългороги говеда. Монти проследи с поглед как Айрис представя Карлос и Джо на Франк. Изглежда, че нейният надзирател също както Хен и Соления не беше очарован от двамата новодошли.
— В такъв случай за него ще бъде най-добре да отиде да създава неприятности някъде другаде — каза Соления. — Ние с момчетата не обичаме неприятностите.
— Аз също не ги обичам — съгласи се Монти.
Той вярваше на преценката на брат си. Хен имаше вродената дарба винаги да подушва неприятностите. Сега на Монти му се искаше да беше отстоял мнението си против наемането на Риърдън, ала не знаеше как би могъл да го направи. Айрис изглеждаше толкова щастлива от срещата си с Карлос, а Монти знаеше, че Карлос нямаше да остане без Риърдън.
— Сега най-после ще можем да разделим стадата — заяви Хен. — Не ми харесва, когато Франк се мотае наоколо.
Монти очакваше, че брат му ще реагира така, и бе подготвен.
— Мисля, че можем още известно време да оставим стадата заедно. — Хен и Соления се втренчиха в него. — Не бих искал да оставям Айрис сама с тази компания — обясни той. — Франк замисля нещо. Пък и не вярвам, че Карлос ще се сдържи да не направи опит да й измъкне всичко, което притежава. Той каза, че нарочно я е последвал. Не смятам, че това е само проява на братска любов.
— Остави я сама да се оправя — каза Хен.
— Не мога. Кой знае какво може да й се случи.
— Ако не е искала да й се случва нищо, трябвало е да си остане вкъщи.
— Така е, но вече е твърде късно да се говори за това.
— Можеше да отседне в някой хотел и да чака там, докато стадото й пристигне.
— Тя не желае да постъпи така.
— Зарежи я тогава! — отсече Хен. — Ние не й дължим нищо.
— И на мен не ми харесва положението — намеси се Соления, — но мисля, че Монти е прав. Не можем да я оставим сама, когато наистина има опасност да й се случи нещо лошо.
Хен изгледа брат си и Соления: