— И двамата сте се размекнали. Трябва да ми повярвате: тази жена няма да ни донесе нищо друго, освен неприятности, а присъствието на нейния брат само влошава нещата.
— Ще му мине — каза Соления, когато Хен препусна с коня си напред. — Винаги му минава.
— Не се тревожа за Хен — отвърна Монти. — Той много бързо избухва, но не това е страшното. Страшното е, че той наистина е прав. Ще берем ядове. И точно това наистина ме безпокои.
През целия следващ ден Монти не можа да остане насаме с Айрис. Това не беше толкова странно, тъй като трябваше да се грижи за около шест хиляди говеда и за трийсет каубоя, на голяма част от които не се доверяваше. Прекара целия ден в разпределяне на работата между неговите хора и тези на Айрис. С такова голямо стадо той постоянно трябваше да следи дали има достатъчно трева и вода за животните.
Все пак през целия ден не изпускаше Айрис от погледа си. Разбира се, Карлос стоеше неотлъчно край нея, но Монти не му вярваше. Наистина Карлос доста си бе изпатил от Хелън — както и всички, които я познаваха — ала все пак бе имал много възможности, за да се погрижи по-добре за благополучието си. Вместо това той бе предпочел да се шляе из страната, от време на време се бе залавял за някаква работа, но не бе постигнал нищо, и винаги се бе оправдавал само с лошия си късмет.
Монти знаеше, че Айрис едва ли ще му повярва, ако той й каже всичко това. Не можеше да си обясни защо тя бе посрещнала Карлос, сякаш той е някакъв ангел спасител. Навярно си въобразяваше, че брат й е дошъл при нея само от кавалерски подбуди.
Казваше си, че отношението на Айрис може би се дължи на кръвната връзка и това я прави сляпа за грешките на Карлос, ала това не можеше да обясни радостта, с която тя бе посрещнала този брат, когото почти не познаваше. Явно, радостта беше следствие от сегашното й положение. Монти отново си припомни, че Айрис е обвързана с един мъж, на когото не вярва — нейния надзирател — и с друг, който бе направил всичко възможно, за да я убеди, че не я харесва — самият той. Какво по-естествено от това Айрис да протегне с радост ръка на член от семейството си?
Разбираше нейните чувства, но това не му попречи да изпита гняв, когато се върна в лагера и видя Айрис и Карлос, които бяха допрели глави и си говореха. Вбеси се, дори му се прииска да ритне Карлос.
— По-добре да си лягате вече — промърмори той, докато си наливаше чаша кафе.
— Ние достатъчно си починахме — отвърна девойката, макар да изглеждаше доста уморена.
— Все пак е добре да поспите. Целия ден сте били на конете, а и утре няма да е по-различно.
— Смяташ, че няма да мога да се справя, така ли?
В гласа й звучеше предизвикателство, но неговият отговор прозвуча изненадващо спокойно:
— Сигурен съм, че ще можеш. Просто смятам, че не си свикнала с този начин на живот. А сега не бих желал да притеснявам брат ти, но мисля, че е време да поеме поста си. — Той посочи към звездите. — Според мен дори вече си закъснял.
Карлос скочи:
— Не мога да си позволя да закъснявам. Това ще направи лошо впечатление на шефа — рече той, като се постара гласът му да прозвучи небрежно.
— Аз съм шефът — каза Айрис. Това, което каза, изненада нея самата повече, отколкото двамата мъже. — Можеш да не работиш, ако аз ти позволя.
Монти почувства как гневът му нараства, но успя да се въздържи:
— При такова пътуване всички са длъжни да работят. Няма място за шикалкавене. А от мен и братята ми се очаква да работим най-много. Защото всичко, което работниците могат да загубят, са няколкостотин долара, а ние ще загубим хиляди.
Не искаше да я укорява, нито да я притеснява. Тези думи се изплъзнаха от устата му заради предпочитанието, което тя проявяваше към Карлос. Ако Айрис наистина искаше да има собствено ранчо и да успее в живота, трябваше да научи, че в работата не бива да се ръководи от чувства. Никога нямаше да постигне успех, ако личните й предпочитания оказват влияние върху решенията й.
Дали пък беше само желанието да й даде добър съвет? А защо тогава го ядосваше толкова много фактът, че тя безрезервно приема Карлос? Може би ревнуваше? Монти не беше сигурен, че ревнува, но навярно поведението му беше като на ревнив мъж.
— Смятам да работя наравно с останалите — натърти Карлос.
— Нямах предвид точно това — рече Монти, когато Карлос се отдалечи. Не му хареса начинът, по който Айрис го погледна. Изглеждаше ядосана и засегната. — Просто се опитвах да кажа на Карлос, че всеки трябва да поеме своя дял от работата.
— Карлос работи за мен. Аз трябва да му нареждам какво да прави и какво — не.
— След като стадата ни пътуват заедно, това е мое задължение — отвърна младият мъж. Беше разгневен, че Айрис се опитна да защитава Карлос, този мързеливец и безделник. Видя как Айрис се старае да обуздае гнева си, и се постара да направи същото. Нямаше защо непрекъснато да се заяждат.