Освен това той не искаше да се кара с нея. Обичаше да разговаря с Айрис, а това не можеше да стане, ако непрекъснато си крещят един на друг.
— Хайде, стига! По-добре да решим къде ще спиш.
— Може би е по-добре да спя при хората си.
Тя хвърли поглед към мястото, където нейните работници се бяха разположили за сън — на север, близо до стадото. Стори му се, че не бърза да отиде при тях.
— Мисля, че ще е по-добре да спиш до фургона с храната. Така Зак и Тейлър ще могат да те наглеждат.
— Не съм сигурна. Може би Франк ще се почуди защо…
— Никой няма да се чуди за нищо. Освен това ние поддържаме огъня през цялата нощ. Някои от мъжете обичат да пият топло кафе, когато се върнат от нощната обиколка.
Монти взе няколко одеяла от фургона с провизиите и ги разстла на земята. След това разгъна завивката й:
— За възглавница можеш да използваш седлото или някоя от торбите си.
— По-добре торбите — каза Айрис и ги взе, сякаш бяха най-ценното нещо в живота й.
Той все още се чудеше какво толкова има в тях, но бе толкова зает, че забрави да я попита.
Тейлър се мотаеше наоколо, разчистваше остатъците от вечерята и приготвяше продуктите за закуска. На два пъти се блъсна в Айрис, но дори не я погледна.
— Не обръщай внимание на Тейлър — каза Монти. — Той не е свикнал да общува с жени, особено ако заподозре, че могат да му се намесят в готвенето.
— О, никога, след прекрасната вечеря, която ни сервира… — отвърна Айрис, но в отговор видя само гърба на Тейлър.
— Той не говори много — обясни Монти. — Заеква.
— Ако кажеш още една лъжа за мен, ще се наложи сам да си приготвиш закуската — изръмжа Тейлър. Той не се обърна, нито пък прекъсна работата си.
— Виж! — извика Зак и посочи към оградата. — Конете се движат насам.
Айрис се отмести тъкмо навреме, за да не бъде премазана от препускащите коне.
— Може би все пак е по-добре да спя при хората си — каза тя. Монти събра завивките и ги занесе от другата страна на фургона.
— Такъв си е Зак — каза той на Айрис. — Роуз е единствената жена, за която е свикнал да се грижи.
— И ти очакваш, че тези двамата ще ми обърнат някакво внимание? Ще са по-доволни, ако се отърват от мен.
— Те са невъзпитани — както всички нас, — но можеш спокойно да им повериш живота си.
Айрис погледна към двамата братя, които си вършеха работата, сякаш нея въобще я нямаше.
— Мисля, че е най-добре да поверя себе си на своя собствен брат.
— Искаш да кажеш, че предпочиташ да се довериш на този…
— На този… какво? — Зелените й очи светнаха гневно.
— На един непознат — поправи се Монти. — Може би не познаваш много добре Зак и Тейлър, но пък ние също почти не познаваме Карлос, нали?
Монти направо не вярваше на ушите си. Бе отговорил на Айрис съвсем дипломатично и ако го чуеше Роуз, сигурно щеше да се закълне, че той не е на себе си.
— Скоро ще се увериш, че Карлос е наистина такъв, за какъвто се представя.
— Да… — съгласи се младият мъж, като се питаше защо толкова го вълнува присъствието на Айрис. — Ако искаш да си изпереш нещо, по-добре е да го направиш тази вечер. Сутринта водата в потока ще е студена, а и ще има прекалено много мъже наоколо.
Айрис се огледа:
— Би ли дошъл с мен? Страхувам се от тъмното.
Не можеше да й каже, че той пък се страхува да остане насаме с нея, независимо дали бе тъмно или светло. Не си струваше, а и нямаше да бъде добре, ако тя узнаеше каква власт има над него.
Тя все още не бе забелязала това, но той го знаеше. С всеки изминал ден влиянието й над него се засилваше все повече и повече. Трябваше да бъде благодарен на Карлос, че се бе появил миналата нощ. Монти не искаше да мисли за това, но направо не знаеше какво щеше да стане, ако тогава Карлос не бе дошъл.
Той напълно бе изгубил власт над себе си. Досега винаги бе успявал да отделя жените от работата си. А сега заради Айрис бе нарушил това правило. Знаеше, че си беше чиста лудост да се забърква с жена по време на толкова опасно и дълго пътуване. Това нямаше нищо общо със здравия разум.
Трябваше някак да се откъсне от нея.
Хващаше се, че все повече и повече мисли за Айрис и все по-малко и по-малко за Уайоминг. Това нямаше да доведе до нищо добро, а и освен това след две седмици тя вероятно щеше завинаги да изчезне от живота му. И точно сега съвсем не му беше времето да мисли за една жена, а всичките му усилия трябваше да бъдат насочени към пътуването до Уайоминг.