— Ако пред мен е моят тъмничар, уважаеми рицарю, а обстоятелствата не ми позволяват да мисля другояче, най-добре подхожда на неговия пленник да остане прав, докато чуе съдбата си.
— Уви, прекрасна Роуина — отговори Де Брейси, — пред вас е вашият пленник, а не вашият тъмничар, и във вашите очи де Брейси ще прочете съдбата си.
— Аз не ви познавам, сър — каза дамата, издигайки гордо глава с накърнено достойнство на високопоставена красавица. — Аз не ви познавам и нахалната фамилиарност, с която прилагате към мене жаргона на един трубадур, не може да извини насилието на един разбойник.
— Ти самата, прелестна девойко — отвърна де Брейси с предишния си тон, — ти самата и твоят чар е виновен за всичко, което съм направил и което е несъвместимо с уважението ми към онази, която съм избрал за царица на сърцето си и пътеводна звезда на очите си.
— Повтарям, господин рицарю, че не ви познавам и че никой мъж, който носи оръжие и шпори, няма право да се натрапва на една беззащитна дама.
— Мое нещастие е наистина — каза де Брейси, — че вие не ме познавате. Но нека се надяваме, че името на де Брейси не е останало неспоменато, когато менестрели и херолди са възхвалявали рицарските подвизи по турнирите и бойните полета.
— Оставете тогава менестрели и херолди да възпяват славата ви, господин рицарю? — отговори Роуина. — Това по-добре подхожда на техните уста, отколкото на вашите собствени. И кажете ми кой от тях ще възхвали в песен или в летопис на турнирите паметната ви победа тази нощ, победа над един старец, придружен от няколко боязливи слуги, и плячката, която взехте — една нещастна девица, отнесена против волята й в замъка на един разбойник?
— Вие сте несправедлива, лейди Роуина — рече рицарят, хапейки устни доста смутен и говорейки вече с по-естествен тон, а не с тона на галантна превзетост, който отначало бе възприел. — Вие самата не знаете що е страст и затова не можете да извините, лудостта на друг, макар тя да е породена от вашата собствена красота.
— Моля ви, господин рицарю — каза Роуина, — да оставите този език, който така често Се използува от странстващи певци, че не подхожда вече за рицари и благородници. Вие наистина ме принуждавате да седна, щом се впускате в тези банални фрази, които всеки най-обикновен пътуващ свирач владее в такова изобилие, че могат да му стигнат от днес, та чак до Коледа.
— Горделива девойко — рече де Брейси ядосан, че галантния му стил не му спечелва нищо друго освен презрение, — знай, че и аз мога да ти отвърна също така гордо. Да знаеш тогава, че аз се помъчих да спечеля ръката ти по начин, който най-добре ти подхожда. Но изглежда, че на твоя нрав по-прилича човек да те ухажва с лък и алебарда, отколкото с общоприетите изрази на дворцовия език.
— Когато вежливият език — каза Роуина — се използува, за да прикрие низко дело, той прилича на рицарски пояс, препасан на най-долен палячо. Не ми е чудно, че ограниченията, които той ви налага, ви дразнят. По-почтено би било да си запазите облеклото и езика на разбойник, отколкото да прикривате разбойническото си дело под маската на вежлив език и поведение.
— Съветът ти е добър, лейди — каза норманецът, — затова ще ти отговоря с дръзки думи, които най-добре подхождат на едно дръзко дело, че ти няма да напуснеш този замък, преди да станеш жена на Морис де Брейси. Не съм навикнал да срещам пречки в начинанията си, нито пък е нужно за един нормански благородник старателно да оправдава поведението си пред една саксонска мома, на която прави чест да предложи ръката си. Ти си горда, Роуина, и затова си подходяща за моя жена. По какъв друг начин би могла да достигнеш високи почести? и ранг на принцеса, освен като се свържеш с мене? По какъв друг начин би могла да се измъкнеш от оня долен селски хамбар, където саксонците живеят заедно със стадата, източник на богатството им, и да заемеш място, където трябва да ти се отдава почит и където ще ти се отдава почит наред с всички други в Англия, които се отличават с хубост и власт?
— Господин рицарю — отвърна Роуина, — хамбарът, който вие презирате, е моят дом от детинството ми насам. И уверявам ви, когато го напусна — ако това някога се случи, — аз ще го напусна с човек, който се е научил да презира дома и обичаите, сред които съм израснала.
— Сещам се какво искаш да кажеш — каза де Брейси, — въпреки че може би си мислиш, че говориш твърде прикрито, за да те разбера. Но недей си въобразява, че Ричард Лъвското сърце някога ще се върне на трона си, а още по-малко, че Уилфред от Айвънхоу, неговият любимец, някога ще те заведе до трона му, за да те приветства той като жена на неговия фаворит. Друг може би би почувствувал ревност, когато засегне тази струна. Но моето твърдо намерение не може да се измени заради една такава детинска и безнадеждна любов. Знай, девойко, че този съперник е сега в моя власт и че от мен зависи да издам на Фрон де Бьоф тайната, че той се намира в замъка. Неговата ревност ще бъде по-съдбоносна от моята.