— Предупреждавам ви, драги господа — каза той, — че е по-добре да си помислите как да се държите при тези обстоятелства, отколкото да давате воля на такъв неуместен смях.
— Фрон де Бьоф още не се е успокоил след последното си падане — каза де Брейси на тамплиера. — Самата мисъл за покана за бой го плаши, па макар и да иде от шут и свинар.
— Кълна се в свети Архангел Михаил — отговори Фрон де Бьоф, — ще ми се да можеше ти сам да сърбаш попарата на това приключение, де Брейси. Тези типове нямаше да посмеят да действат с такова нечувано нахалство, ако не ги поддържат някои силни чети. В тази гора има достатъчно разбойници, на които не се нрави, че аз пазя сърните. Само за това, че хванах един-единствен от тях на местопрестъплението и го вързах за рогата на един див елен, който за пет минути го разкъса, по мене се изстреляха толкова стрели, колкото на състезанията в Ашби. Ей, слушай — обърна се той към един от прислужниците си, — изпрати ли да проверят каква сила стои зад тази знаменита покана за бой?
— В гората има събрани поне двеста души — отвърна един от присъстващите оръженосци.
— Сега я наредихме! — каза Фрон де Бьоф. — Ето какво спечелих, като ви услужих със замъка си, щом не умеете да свършите работата си тихичко, ами ми навлякохте тези оси на главата!
— Ами, оси! — рече де Брейси. — Търтеи без жило, тълпа безделници, дето са поели гората, защото ги мързи да си изкарват с труд прехраната, и предпочитат да унищожават дивеча.
— Без жило, а? — отвърна Фрон де Бьоф. — Раздвоените стрели, дълги цял аршин, които улучват цел не по-широка от френска жълтица, са дип хубаво жило!
— Засрами се, рицарю! — каза тамплиерът. — Да съберем хората си и да излезем насреща им. Един рицар, един войник даже стига за двадесет такива селяндури.
— Стига я, даже им е много! — додаде де Брейси. — Аз дори бих се срамувал да извадя копието си срещу им.
— Вярно — отвърна Фрон де Бьоф, — само че ако бяха черни турци или маври, господин тамплиере, или страхливи френски селяни, предоблестни де Брейси. Но те са свободни английски селяни, срещу които нямаме друго предимство освен оръжието и конете си, а от тях много полза няма да имаме в горските дъбрави. Да излезем насреща им, а? Та ние едва ли имаме достатъчно хора да защищаваме замъка! Най-добрите ми хора са в Йорк, където е и целият твой отряд, де Брейси. Тук имаме най-много двадесет души и шепата хора, които извършиха тази лудория.
— Ти какво, боиш ли се — попита тамплиерът, — че те могат да съберат достатъчно хора, за да се опитат да нападнат и превземат замъка?
— Не, сър Брайън — отвърна Фрон де Бьоф. — Тези разбойници наистина имат смел главатар, но без стенобитни машини, стълби и опитни водачи моят замък ще може да им устои.
— Изпрати пратеници при съседите си — каза тамплиерът. — Нека те съберат хората си и да дойдат да избавят трима рицари, обсадени от един шут и един свинар в баронския замък на Реджиналд Фрон де Бьоф!
— Ти се шегуваш, господин рицарю — отговори баронът. — Но при кого да изпратя? Малвоазен вече трябва да е в Йорк със своите наемници, там са и другите ми съюзници. И аз щях да бъда там, ако не беше тази дяволска история.
— Изпрати тогава в Йорк — каза де Брейси — и извикай нашите хора да се върнат тук. И ако онези там издържат при вида на моето развято знаме и на свободния ми отряд, ще ги призная за най-смелите разбойници, които някога са носили лък в гората.
— Ами кой ще занесе това съобщение? — запита Фрон де Бьоф. — Те сигурно са завардили всички пътеки и ще изтръгнат от гърдите на пратеника всичко, което знае. А, сетих се! — прибави той след минутна пауза. — Сър тамплиер, ти знаеш да четеш и пишеш. Ако можем да намерим писмените принадлежности на моя капелан, дето умря преди година, както си гуляеше на Коледа…
— Ако благоволите — каза оръженосецът, който още беше тук, — мисля, че стара ги Ърфрид ги пази някъде от любов към изповедника. Разправят, че той бил последният човек, който някога й е говорил слова, каквито един вежлив мъж може да отправи към жена или мома.
— Върви тогава и ги намери, Енгелред — заповяда Фрон де Бьоф. — После, сър тамплиер, ти ще напишеш отговор на това дръзко предизвикателство.
— Бих предпочел да отговоря с меч вместо с перо — каза Боа Жилбер. — Но нека бъде волята ти.
И той седна и написа следното послание на френски:
„Сър Реджиналд Фрон де Бьоф със своите благородни и войнствени съюзници и приятели не приема покани за бой от роби, крепостници и бегълци. Ако лицето, което се нарича Черния рицар, има наистина претенции за рицарство, то трябва да знае, че сегашните му съюзници са позор за него и затова няма право да иска сметка от доблестни мъже с благородна кръв. Що се отнася до нашите пленници, ние ви молим от християнско състрадание да изпратите някой духовник да изслуша последната им изповед и да им измоли божията милост, защото ние сме твърдо решени да ги екзекутираме тази сутрин преди пладне, така че главите им, които ще сложим на бойниците, да покажат на всички колко малко държим на тези, които са се заели с тяхното избавление. Затова, повтаряме, изпратете някой свещеник да ги изповяда с което ще им направите последната услуга на този свят.“