— Хайде де! — каза тамплиерът, който току-що бе влязъл в залата. — Нима осите толкова са се нароили тука? Време е да задушим тази опасна пасмина. — После той дръпна Фрон де Бьоф настрана и го запита: — Познаваш ли монаха?
— Той е странник от някакъв далечен манастир — отвърна Фрон де Бьоф. — Не го познавам.
— Тогава не му поверявай устно поръчката си — рече тамплиерът. — Дай му да занесе писмено нареждане до свободния отряд на де Брейси, всички да дойдат веднага на помощ на господаря си. Междувременно, за да не подозре нещо подстриганият, разреши му свободно да изпълни задачата си и да подготви саксонските свине за кланицата.
— Така ще направя — отвърна Фрон де Бьоф и веднага поръча на един слуга да отведе Уомба в стаята, където бяха затворени Седрик и Ателстън.
Нетърпението на Седрик се бе увеличило със затворничеството му, вместо да се намали. Той крачеше от единия край на стаята до другия като човек, който се кани да нападне врага си или да щурмува обсада, и ту си говореше сам, — ту се обръщаше към Ателстън, който хладнокръвно и стоически очакваше изхода от положението, докато смилаше преспокойно богатия си обед, и не проявяваше особен интерес колко ще трае пленничеството му, смятайки, че и то, като всички земни злини, ще свърши, когато е рекъл господ.
— Pax vobiscum — рече шутът при влизането си. — Да ви благослови свети Дънстън, свети Денис, свети Дътък и всички други светии.
— Влез спокойно — отговори Седрик на мнимия калугер. — С каква цел идваш тук?
— Да ви кажа да се подготвите за смъртта — отвърна шутът.
— Не може да бъде! — стресна се Седрик. — Колкото и да са зли и неустрашими, те все пак не ще се осмелят да прибягнат към такава явна и неоправдана жестокост.
— Уви! — рече шутът. — Да се мъчиш да ги спреш с чувството им за човечност, е все едно да се мъчиш да задържиш изпуснат кон с копринен конец. Затова, благородни Седрик, и вие също, доблестни Ателстън, спомнете си какви грехове сте извършили на земята, защото още на днешния ден ще бъдете изправени да отговаряте пред един по-върховен съд.
— Чуваш ли, Ателстън? — рече Седрик. — Трябва да подготвим духа си за това последно дело, защото по-добре е да умрем като мъже вместо като роби.
— Аз съм готов — рече Ателстън — да понеса всичко, което ни готви злобата им, и да отида да посрещна смъртта си със същото спокойствие, с което отивам на обед.
— Изпълни тогава светия си дълг, отче — каза Седрик.
— Почакай малко, мили чичо — каза шутът с обикновения си глас. — Хубаво се огледай, преди да скочиш в тъмното.
— Бога ми! — извика Седрик. — Струва ми се, че познавам този глас.
— Това е гласът на твоя верен роб и смешник — отвърна Уомба и отметна качулката. — Ако по-рано беше слушал съвета на един глупак, сега нямаше да си тук. Послушай сега съвета на глупака и скоро няма вече да бъдеш тук.
— Какво искаш да кажеш, глупчо? — запита Саксонеца.
— Ей, това! — отвърна? Уомба. — Вземи това расо и въжения пояс, в които се крие цялото ми монашество, и спокойно излез от замъка, а остави на мене твоята мантия и твоя пояс, та аз да скоча в тъмното с тях.
— Да те оставя тук на мое място! — рече Седрик, изненадан от това предложение. — Ами че те могат да те обесят, бедни ми шуте!
— Нека правят, каквото могат — рече Уомба. — Вярвам, без да подценявам високото ти потекло, че синът на Безумния може да увисне на въже със същата тържественост, с която е било окачено въжето на шията на прадядо му, когато го направили градски съветник.
— Добре, Уомба — отвърна Седрик. — Ще приема молбата ти при едно условие, а именно, ако се съгласиш да си размениш дрехите с лорд Ателстън вместо с мене.
— Кълна се в свети Дънстън, това няма да стане! — отговори Уомба. — В това няма никакъв разум. Право е синът на Безумния да пострада, за да спаси сина на Хериуърд. Но не е никак умно той да умре за човек, чиито прадеди са чужди на неговите.
— Негоднико! — извика Седрик. — Прадедите на Ателстън са били крале на Англия!
— Може да са били, каквито щат — отвърна Уомба, — ама моята шия си стои твърде хубавичко на раменете ми, за да ми се ще да я извия заради тях. Затова, добри ми господарю, или приеми предложението ми, или ми позволи да напусна тази тъмница, както съм дошъл.
— Нека изсъхне старото дърво, за да се запази младата и обещаваща гора! — продължи Седрик. — Спаси благородния Ателстън, верни ми Уомба! Това е дълг на всеки, в чиито жили тече саксонска кръв. Ти и аз заедно ще понесем яростта на вероломните потисници, а той, свободен и в безопасност, ще възпламени духа на въстаналите ни сънародници да отмъстят за нас.