— Аз не предлагам нито петак — отвърна бедният Уомба, — а колкото за това, че ще ме обесиш с главата надолу, то моят мозък си е объркан от рождение, така че, ако ме обърнеш наопаки, може пък той да се оправи.
— Света Геновева! — извика Фрон де Бьоф. — Този пък кой е!
И като замахна с ръка, той свали шапката на Седрик от главата на шута, разкъса яката на дрехата му и откри фаталния белег на робството — сребърния гердан на шията.
— Джайлз, Клемънт — кучета и негодници! — извика побеснелият норманец. — Кого сте ми довели тука?
— Мисля, че мога да ти кажа кой е — каза де Брейси, който току-що влезе в стаята. — Това е клоунът на Седрик, който тъй храбро спечели схватката с Исак от Йорк по въпроса за правото на предимство.
— Този въпрос аз ще уредя и за двамата — отговори Фрон де Бьоф. — Ще увиснат двамата на същата бесилка, ако господарят му и този шопар от Кънингзбърг не платят добра цена за живота им. Най-малкото, което трябва да ни дадат, е богатството си. Освен това те трябва да отведат със себе си тези оси, дето гъмжат край замъка, да подпишат, че се отказват от правата си на неприкосновеност и да живеят отсега нататък като наши крепостници и васали и да бъдат доволни, ако в новия свят, който скоро ще устроим, им оставим възможността, макар и да дишат. Вървете — каза той на двама от слугите си, — доведете ми истинския Седрик и този път ще ви простя грешката, още повече, че сте сбъркали един глупец с един саксонски франклин.
— Само че — рече Уомба, — ваше рицарско благородие може да открие, че между нас има повече глупци, отколкото франклини.
— Какво иска да каже този негодник? — запита Фрон де Бьоф хората си, които неохотно и страхливо измънкаха, че ако този тук не е Седрик, те не знаят какво може да е станало с него.
— Небесни светии! — извика де Брейси. — Той трябва да се е измъкнал с дрехите на монаха!
— Дяволи от ада! — отекна Фрон де Бьоф. — Значи, аз сам изведох до вратата и пуснах навън ръдърудския шопар! А пък ти — обърна се той към Уомба, — чиято глупост надминава мъдростта на идиоти, още по-тъпи от тебе — хубав монах ще те направя аз тебе — ще ти острижа темето! Хей, там! Кажете да му одерат кожата на главата и после го хвърлете с главата надолу от бойниците. Занаятът ти е да се шегуваш, нали? А да видим можеш ли да се шегуваш сега?
— Ти постъпваш с мене по-добре, отколкото казваш, благородни рицарю — изхленчи бедният Уомба, чийто навик да се прави на палячо не го изостави дори пред непосредствената опасност от смъртта. — Ако наистина ми дадеш червената шапка, дето ми я обещаваш, ще направиш от един обикновен монах — кардинал.
— Нещастникът — рече де Брейси — е решил да умре с призванието си. Фрон де Бьоф, не го убивай. Дай ми го да весели моите кондотиери. Какво ще кажеш, глупчо? Ще добиеш ли смелост след помилването си да дойдеш с мене да воюваш?
— Да, ако ме пусне господарят ми — рече Уомба, — защото (и той докосна гердана си) аз не смея да се откопча от синджира без негово позволение.
— Ами, норманската пила лесно ще пререже саксонския гердан — каза де Брейси.
— Да, благородни сър — каза Уомба, — и оттам иде приказката:
— Хубаво правиш, де Брейси! — каза Фрон де Бьоф. — Седиш и слушаш глупостите на този шут, докато ни грози гибел! Не виждаш ли, че сме изиграни и че намерението ни да влезем във връзка с приятелите си е осуетено от същия този шарен господин, с когото ти тъй дружески разговаряш? Какво друго можем да очакваме освен незабавно нападение?
— Тогава на бойниците! — рече де Брейси. — Та нима си ме виждал някога да ставам сериозен при мисълта за сражение? Извикай тамплиера и нека той се бори сега за живота си поне с половината усърдие, с което се е борил за ордена си. А ти самият изправи огромното си тяло на крепостната стена. Мене остави да дам скромната си дан, както аз си зная, и ще видиш, че саксонските разбойници по-лесно ще превземат облаците, отколкото замъка Торкилстън. Ако ли пък искаш да водиш преговори с бандитите, защо не изпратиш този достоен франклин, който е потънал в съзерцание на шишето с вино? Хей, саксонецо — продължи той, като се обърна към Ателстън и му подаде една чаша, — изплакни си гърлото с това благородно питие и събери смелост да ни кажеш какво си готов да сториш, за да спечелиш свободата си.