— Свети Авраме! — извика баща й. — Той е добър момък и сърцето ме боли, като гледам как кръвта тече по скъпите му бродирани дрехи, но да го заведеш у нас! Хубаво ли обмисли, дъще? Той е християнин и според нашите закони ние нямаме право да общуваме с чужденци и неверници, това можем да сторим само когато търгуваме.
— Не говори така, скъпи татко — отговори Ребека, — наистина ние нямаме право да пируваме и да се веселим с тях. Но когато е ранен и злочест, неверникът става брат на евреина.
— Бих искал да знам какво е мнението на равина Яков Бен Тудела по този въпрос — отговори Исак. — И все пак добрият момък не бива да умре от кръвоизлияние. Нека Сет и Рубен да го занесат в Ашби.
— Не, нека да го сложат в моята носилка — каза Ребека, — а аз ще яхна един от конете.
— Това ще те изложи на погледите на тези ишмаилски и едъмски псета — пошепна Исак, като хвърли подозрителен поглед към тълпата рицари и оръженосци. Но Ребека вече се бе заела да изпълни милосърдното си намерение и не слушаше какво й говори. Исак хвана ръкава на наметалото й и възкликна развълнувано:
— Кълна се в брадата Ааронова! Ами ако младежът умре? Ако умре, докато е при нас, няма ли да ни държат отговорни за живота му и няма ли тълпата да ни разкъса?
— Няма да умре, татко — каза Ребека, отскубвайки се леко от ръцете на Исак, — ще умре само ако го изоставим. И ако направим това, тогава наистина отговаряме за него пред бога и пред хората.
— Ей — въздъхна Исак и я пусна, — тежко ми е да гледам как капе кръвта му, сякаш всяка капка е жълтица от собствената ми кесия. Знам, че Мириам, дъщерята на равина Манасес от Византия, чиято душа почива в рая, добре те е изучила в изкуството да лекуваш и че познаваш силата на билки и елексири. Затуй прави, каквото ти диктува сърцето — ти си добра мома, благодат и венец, ликуваща песен за мен и дома ми и за бащиния си народ.
Опасенията на Исак не бяха неоснователни. Великодушното милосърдие и признателност на дъщеря му я изложиха на връщане от Ашби на нечестивия поглед на Брайън де Боа Жилбер. Тамплиерът два пъти мина покрай тях по пътя, впервайки дързък и пламенен поглед в красивата еврейка. Ние вече видяхме последствията от възхищението, което породи нейният чар, когато случайността я хвърли във властта на този безскрупулен сладострастник.
Ребека незабавно нареди да бъде пренесен болният във временното им жилище и се зае собственоръчно да прегледа и превърже раните му. Даже и най-младият читател на романси и романтични балади ще си спомни колко често през тъй наречените векове на пълно невежество жените са били посветени в тайните на медицината и колко често храбрият рицар е оставял да му лекува раните тази, чиито очи още по-дълбоко бяха наранили сърцето му.
Но евреите, и мъже, и жени, познаваха и практикуваха медицинското изкуство във всички негови области и дори монарси и влиятелни барони, когато са били ранени или болни, често са се оставяли на грижите на някой опитен лечител от презряното племе. Помощта на евреите лекари се търсеше с готовност от всички, макар че между християните се ширеше мнение, че еврейските равини са добре запознати с магическите науки и особено с кабалистическото изкуство, което произхожда и носи името си от мъдреците на Израел. Самите равини не отричаха, че познават тези свръхестествени науки, защото с това не се увеличаваше омразата към техния народ (тя едва ли би могла да стане по-силна, отколкото беше), а се намаляваше презрението, с което бе примесено лошото чувство на християните. Един евреин магьосник може би беше обект на същото отвращение както един евреин лихвар, но той едва ли бе презиран така. Вероятно е освен това — какви ли не чудеса, разправят хората, са правили те с лечителското си изкуство — евреите да са притежавали някои тайни познания в тази област, които те поради чувството си на изолираност, породено от тяхното положение, грижливо са криели от християните, сред които са живели.
Красивата Ребека бе грижливо отгледана и възпитана във всички познания на своя народ, които нейният бърз и силен ум бе запомнил, подредил и умножил така, че тя бе надминала в развитието си своята възраст, пол и дори епохата, в която живееше. Познанията си по медицина и лечителско изкуство бе придобила от една възрастна еврейка, дъщеря на един от най-прочутите лекари, която обичаше Ребека като свое собствено дете и която, казваха, й предала своите тайни. Тези тайни тя самата бе наследила от мъдрия си баща. Съдбата бе отредила Мириам да стане жертва на фанатизма на тази епоха, но тайните й останаха да живеят в нейната даровита ученичка.
Ребека, надарена със знания и красота, бе всеобщо уважавана и обичана от своите сънародници, които я смятаха почти за една от тези надарени от бога жени, за които се говори в свещената история. Баща й, от уважение към дарбите й, което неволно се примесваше с неговата безкрайна обич към нея, позволяваше на девойката по-голяма свобода, отколкото нейният народ обикновено даваше на женския пол, и както току-що видяхме, често се водеше по нейното мнение вместо по своето собствено.