С нетърпелива смелост, засилена през времето, което бе прекарала на мълчалива молитва, Ребека пак зае поста си при прозореца, като се пазеше с щита да не я видят долу.
— Какво виждаш, Ребека? — попита пак раненият рицар.
— Нищо друго освен облак от стрели, които летят така нагъсто, че ми се премрежват очите и скриват стрелците, които ги изпращат.
— Това не може да трае дълго — каза Айвънхоу. Ако не се втурнат да превземат замъка в ръкопашен бой, стрелбата няма много да им помогне срещу тези каменни стени и крепости. Потърси рицаря с букаите, хубава Ребека, и виж как се бори той, защото, какъвто е водачът, такива са и хората му.
— Не мога да го видя — отговори Ребека.
— Жалък страхливец! — извика Айвънхоу. — Нима ще остави кормилото, когато бурята е в стихията си?
— Не, той няма да го остави, няма! — каза Ребека. — Ето сега го виждам. Той повежда една група към външната застава на портата. Те изтръгват коловете и стобора, разсичат оградата с брадви. Високото му черно перо се развява над тълпата като гарван над поле, покрито с трупове. Те направиха пробив в оградата, втурват се навътре, отблъскват ги назад, Фрон де Бьоф води защитата, виждам гигантската му фигура сред бъркотията. Те пак се тълпят към пробива, борят се за него крачка по крачка, човек по човек. Боже на Якова! Сякаш се срещат две мощни вълни, сякаш се борят два океана, тласкани от противни ветрове.
Тя извърна глава от прозореца, сякаш не можеше вече да понася ужасната гледка.
— Погледни пак, Ребека — каза Айвънхоу, който погрешно изтълкува отдръпването й. — Стрелбата трябва да е понамаляла, щом водят ръкопашен бой. Погледни пак, сега не е тъй опасно.
Ребека отново погледна навън и почти веднага извика:
— Свети пророци на божиите закони! Фрон де Бьоф и Черния рицар водят ръкопашен бой на пробива сред воя на своите хора, които наблюдават борбата. Небето да помогне на подтиснатите и пленените! — После тя изпищя силно и възкликна: — Той падна! Падна!
— Кой падна? — извика Айвънхоу. — В името на света дева Мария, кажи ми кой падна?
— Черният рицар — едва промълви Ребека. После изведнъж извика с радостно нетърпение: — Но не! Не! Да бъде благословен бог! Той стана пак на крака и се бие, сякаш има в едната си ръка силата на двадесет души. Мечът му се строши… той грабва секира от един селянин, притиска Фрон де Бьоф с удар след удар, гигантът се навежда и олюлява като дъб под стоманата на секача, той пада… пада…
— Фрон де Бьоф ли? — извика Айвънхоу.
— Фрон де Бьоф! — отвърна еврейката. — Неговите хора, начело с надменния тамплиер, се спускат да го спасят, техните общи усилия принуждават противника му да спре… те измъкват Фрон де Бьоф вътре зад стената.
— Нали нападателите превзеха външното укрепление? — запита Айвънхоу.
— Да, да!. — извика Ребека. — Сега притискат обсадените към стената. Някои поставят стълби, други се трупат като пчели и се мъчат да се покачат по раменете на другарите си, по главите им падат камъни, греди, пънове, едва-що отнесли ранените назад, нови бойци заемат местата им в щурма… Велики боже! Нима си създал човека по своя образ за да го обезобразява така ръката на собствения му брат?
— Недей мисли за това — каза Айвънхоу. — Сега не е време за такива мисли. Кои отстъпват? Кои напредват?
— Стълбите са захвърлени долу — отвърна Ребека и потръпна. — Войниците се търкалят под тях като смачкани влечуги. Обсадените печелят.
— Свети Георги да ни е на помощ! — извика рицарят. — Нима тези неверни селяни се предават?
— Не! — извика Ребека. — Те се държат твърдо и достойно. Черният рицар се приближава до задната порта с грамадната си алебарда. Чуваш ли гръмовните удари, които й нанася, сред трясъка и виковете на боя? Камъни и греди валят над смелия боец — той нехае за тях, сякаш са пух или перца.
— Кълна се в свети Джон от Акър — извика Айвънхоу, повдигайки се зарадван на леглото. — Аз мислех, че в Англия има само един мъж, който може да нанася такива удари!
— Задната порта се разклаща — продължи Ребека, — тя пада с трясък насечена на трески от ударите му, те се втурват, външното укрепление е превзето! О, боже! Те свалят защитниците от бойниците, хвърлят ги в рова… О, човеци, ако сте наистина човеци, пощадете тези, които не могат вече да се съпротивляват.
— Моста — моста, който води към замъка? — извика Айвънхоу. — Превзеха ли го?