— Лъжеш, омразна вещице! — извика Фрон де Бьоф — Моите хора се държат храбро, стените ми са високи и яки — другарите ми не се боят от пълчища саксонци, па макар и начело с Хенгист и Хорса! Бойният вик на тамплиера и на кондотиерите се издига над глъчката на боя! Кълна се в честта си, когато запалим лумналата клада и ликуваме след победата, ти ще изгориш на нея и ни кост не ще остане от тебе. А аз ще съм жив да чуя, че си отишла от земния огън към огъня на пъкъла, който никога не ни е изпращал по-сатанинско изчадие от тебе!
— Запази си тази Вяра, докато получиш по-добри доказателства — отвърна Улрика. — Но не! — прекъсна тя думите си. — Ти още сега ще изпиташ съдбата, която всичката ти сила, власт и смелост не могат да отменят, макар че ти я готви тази слаба десница. Виждаш ли тлеещите задушливи изпарения, които на черни облаци се носят вече из стаята? Или може би си мислиш, че тъмнеят гаснещите ти очи, че гърдите ти вече мъчно си поемат дъх? Не, Фрон де Бьоф, друга е причината. Спомняш ли си горивото, складирано под тази стая?
— Жено! — извика той яростно. — Да не си го запалила? Бога ми, ти си го запалила и замъкът гори!
— Да, пламъците бързо се надигат — каза Улрика със страшно спокойствие — и скоро ще се развее сигнал, който ще предупреди обсадителите да притиснат здраво тези, които се мъчат да ги угасят! Сбогом, Фрон де Бьоф, дано Миста, Скогула и Зернебок — боговете на древните сакси, или на злите духове, както ги наричат днес свещениците, те утешат на смъртното ти ложе, което Улрика напуска сега. Но знай, ако това е някаква утеха за тебе, че Улрика тръгва към същия мрачен бряг, към който вървиш и ти, другарка в твоето наказание, както бе другарка в престъплението ти! А сега, отцеубиецо, сбогом навеки! Дано всеки камък в свода на този покрив проговори и повтаря тази дума в ушите ти!
Като рече това, тя излезе от стаята и Фрон де Бьоф чу трясъка на тежкия ключ, когато тя заключи два пъти вратата след себе си, лишавайки го по този начин и от най-малката надежда за спасение. В неизмеримия си ужас той викаше своите слуги и съюзници:
— Стивън, Сент Мор! Клемънт, Джайлз! Изгарям безпомощен! Спасете ме, спасете ме, храбри Боа Жилбер, доблестни де Брейси! Фрон де Бьоф ви вика! Господарят ви вика, неверни оръженосци! Съюзникът ви, вашият брат по оръжие, вероломни рицари! Да се изсипят върху подлите ви глави всички проклятия, достойни за предатели! Ще ме оставите ли да загина тъй злочест? Не ме чуват — не могат да ме чуят — гласът ми се губи в глъчката на боя… Пушекът става по-гъст… огънят обхваща пода. О, да можех веднага да вдъхна чистия божи въздух, па макар веднага да платя за това със смъртта си! — Ив безумната ярост на отчаянието нещастникът ту викаше, както викаха бойците навън, ту мълвеше проклятия против себе си, хората и против небето. — Червените пламъци проблясват през гъстия дим! — извика той. — Дяволът върви срещу ми под знамето на собствената си стихия! Махни се, сатана! Аз няма да дойда при тебе без другарите си — те всички принадлежат на тебе, всички, които бранят тези стени… Нима мислиш, че можеш да вземеш само Фрон де Бьоф със себе си? Не, неверникът тамплиер, развратникът де Брейси, Улрика, мръсната убийца и блудница, хората, които помагаха в начинанията ми, саксонското псе и проклетият евреин, моите пленници, всички, всички ще дойдат с мен — най-хубавата компания, която някога е поемала пътя за пъкъла, ха, ха, ха! — и той се изсмя безумно, та чак сводът отекна. — Кой се смее там? — извика Фрон де Бьоф с променен глас, защото шумът от битката не му попречи да чуе лудешкия си смях. — Кой се смее? Улрика, ти ли си? Говори, вещице, и аз ще ти простя, защото само ти или дяволът от ада би могъл да се изсмее в такъв час. Махни се… махни се…
Би било светотатство да описваме по-нататък смъртния час на този богохулник и отцеубиец.
ГЛАВА XXXI
Седрик, макар и много да не вярваше на думите на Улрика, не пропусна да съобщи обещанието й на Черния рицар, и на Локсли. Те много се зарадваха, като узнаха, че имат съюзник вътре в замъка, който в момент на нужда може да улесни влизането им, и лесно се съгласиха със Саксонеца, че само една атака, при колкото и неблагоприятни условия да е, е единственото средство да се спасят пленниците, които сега се намираха в ръцете на жестокия Фрон де Бьоф.