— Бог да ни предварди от подобно нещастие! — каза прецепторът.
— Амин — заключи Великият магистър тържествено. — Но трябва да заслужим неговата помощ. Казвам ти, Конрад, че нито небесните, нито земните сили ще търпят повече злините на това поколение. Сведенията ми са достоверни — почвата, на която се издига нашата сграда, вече не е здрава и всяка притурка към сградата на нашето величие само ще допринесе за по-скорошното й сгромолясване. Трябва да се върнем назад, да се покажем верни защитници на кръста, като жертваме за званието си не само кръвта и живота си, не само сластолюбието и пороците си, но и охолството, удобствата и естествените си чувства. Трябва да действаме като хора, убедени, че много от удоволствията, които може да са законни за другите, са забранени на заклетия воин на Храма.
Точно тогава в градината влезе един оръженосец, облечен в износени дрехи — кандидатите за този монашески орден носеха като послушници захвърлените остарели дрехи на рицарите, — и с дълбок поклон застана мълчаливо пред Великия магистър и зачака разрешение да каже по каква работа идва.
— Не ти ли прави по-добро впечатление — каза Великият магистър, — като гледаш този Дамян, облечен в дрехи, които изразяват християнско смирение, да застава пред началството си в почтително мълчание? А едва преди два дни същият този глупак бе издокаран в шарена дреха, наперен и горд като папагал! Говори, Дамяне, разрешавам ти. Какво имаш да ми кажеш?
— Пред портата има един евреин, който иска да говори с брата Брайън де Боа Жилбер, благородни и свети отче — каза оръженосецът.
— Добре стори, че ми съобщи — отвърна Великият магистър. — В наше присъствие един прецептор е като обикновен брат на нашия орден, който няма право да ходи, където си иска, а трябва да изпълнява волята на своя Магистър, както се казва в устава: „Щом ме чу, той ме послуша“. Особено важно е за мен да науча какво върши този Боа Жилбер — добави той, обръщайки се към събеседника си.
— Той минава за храбър и доблестен — каза Конрад.
— С право го считат за храбър — продължи Великият магистър. — Само по храбростта си не сме изпаднали по-долу от предшествениците си, героите на Кръста. Но брат Брайън стана член на нашия орден като мрачен и разочарован човек, подтикнат, струва ми се, да приеме обета ни и да се откаже от света не защото душата му искрено го желае, а като човек, когото някакво дребно недоволство тласка към покаяние. Оттогава той стана активен и сериозен агитатор, недоволник, интригант и водач на онези, които оспорват нашата власт, без да държи сметка, че властта се дава на Магистъра именно чрез символа на жезъла и тоягата — жезъла, за да подкрепя слабите, а тоягата, за да изправя грешките на провинилите се. Дамяне — продължи той, — доведи евреина при мен.
Оръженосецът се оттегли с дълбок поклон и се върна няколко минути по-късно, като водеше Исак от Йорк. Дори гол роб, въведен при могъщ принц, не би се доближил до трона му с по-голямо благоговение и ужас, отколкото прояви сега Исак, когато се приближаваше до Великия магистър. Като стигна на три ярда разстояние от него, Боманоар направи знак с жезъла си да не се доближава повече. Евреинът коленичи на земята и я целуна в знак на почит; сетне се изправи и застана пред тамплиерите със скръстени на гърди ръце и наведена глава, в поза на пълно покорство, както е възприето за робите в Ориента.
— Дамяне — обърна се към него Великият магистър, — оттегли се и нареди да има наблизо стража, за да дойде, щом я повикам. Не пускай никого в градината, преди да се оттеглим ние.
Оръженосецът се поклони и се оттегли.
— Евреино — продължи надменният старец, — запомни добре думите ми. Не подобава на човек с моето положение да говори, по-продължително с теб, нито пък да си хаби думите и времето за когото и да било. Затова отговаряй накратко на въпросите, които ще ти задам, и казвай само истината. Защото, ако изкривиш езика си пред мен, ще наредя да го изтръгнат от безверните ти челюсти.
Евреинът тъкмо се канеше да отговори, но Великият магистър продължи: