— Малвоазен — каза Боа Жилбер, — ти си безчувствен…
— Приятел — побърза да допълни прецепторът вместо някоя по-лоша дума, която Боа Жилбер навярно щеше да изрече. — Безчувствен, хладнокръвен приятел съм аз и затова по-годен да ти давам съвети. Казвам ти още веднъж, не можеш да спасиш Ребека. Казвам ти още веднъж, ти можеш само да загинеш с нея. Върви сега и се представи на Великия магистър. Хвърли се в краката му и кажи…
— Бога ми, не в краката му! Но ще кажа на брадата на този глупак…
— Кажи тогава на брадата му — продължи Малвоазен спокойно, — че си лудо влюбен в тази пленница еврейка. И колкото повече му говориш за любовта си, толкова по ще бърза той да й тури край, като осъди на смърт красивата? магьосница. А ти, хванат на местопрестъплението с признанието си за грях, който е в разрез с положената от тебе клетва, не може да очакваш никаква помощ от страна на братята и ще трябва да се откажеш от всичките си блестящи надежди за слава и власт, и ще вдигнеш сегиз-тогиз копието си като наемник в някоя дребна разпра между Фландрия и Бургундия.
— Право казваш, Малвоазен — рече Брайън де Боа Жилбер, след като поразмисли. — Няма да дам на този престарял фанатик възможност да се постави в по-благоприятно положение спрямо мен. А що се отнася до Ребека, тя не заслужава да излагам и своя сан, и честта си заради нея. Ще скъсам с нея. Да, ще я оставя на съдбата й, освен ако…
— Не поставяй никакви условия на мъдрото си и твърде необходимо решение — каза Малвоазен. — Жените са само играчките, с които се забавляваме, в часовете на развлечение. Амбицията — ето сериозното занимание в живота ни. По-добре хиляди такива крехки играчки като тази еврейка да загинат, отколкото мъжествената ти стъпка да се спре пред блестящата кариера, която се разкрива пред теб! Засега си отивам и не бива никой да ни види в интимен разговор. Трябва да наредя да приготвят залата за съда.
— Какво! — извика Боа Жилбер. — Толкова скоро?
— Да — отвърна прецепторът, — процедурата е бърза, когато съдията е предрешил присъдата.
— Ребека — каза Боа Жилбер, когато остана сам, — ти, изглежда, скъпо ще ми струваш. Защо не мога да те изоставя на съдбата ти, както препоръчва този хладнокръвен лицемер? Ще направя едничко усилие да те спася. Но пази се от неблагодарността! Защото, ако пак ме отритнеш, отмъщението ми не ще бъде по-малко от любовта ми. Не бива да се излага животът и честта на Боа Жилбер, където единствената му награда е презрението и упрекът.
Прецепторът едва се бе разпоредил за залата, когато при него дойде Конрад Мон-Фиче да му съобщи решението на Великия магистър веднага да започне съденето на еврейката-магьосница.
— Това трябва да е сън — каза прецепторът. — Та ние имаме много лекари евреи и не ги наричаме магьосници, макар да лекуват по чудотворен начин.
— Великият магистър не е на това мнение — каза Мон-Фиче. — И да ти кажа съвсем откровено, Алберт, без разлика дали е вещица, или не, по-добре е тази нещастна девойка да умре, отколкото орденът да загуби Брайън де Боа Жилбер или пък орденът да бъде разстроен от вътрешни несъгласия. Ти знаеш колко висок сан заема той, знаеш как се слави с военните си подвизи. Известно ти е колко ревностни последователи има между нашите братя. Но всичко това няма да му помогне пред Великия магистър, ако реши, че Брайън е съучастник, а не жертва на тази еврейка. Дори душите на дванадесетте племена на Израиля да бяха събрани само в нейното тяло, по-добре би било тя да загине сама, отколкото и Боа Жилбер да сподели съдбата й.