Сетне прецепторът на Темпълстоу бе призован да разправи как Боа Жилбер пристигнал в прецепторията с еврейката. Показанията на Малвоазен бяха дадени с ловка предпазливост. Но когато видимо искаше да пощади чувствата на Боа Жилбер, той от време на време подхвърляше намеци, които даваха да се разбере, че рицарят бил временно обезумял, защото имал вид на човек, лудо влюбен в девойката, която довел. С въздишка на разкаяние прецепторът призна, че дълбоко съжалява, задето приел Ребека и нейния любим в пределите на прецепторията.
— В своята изповед пред Великия магистър — заключи Малвоазен — аз изложих защитата си. Той знае, че подбудите ми не бяха лоши, макар постъпката ми да не е била в реда на нещата. На драго сърце приемам каквото наказание той благоволи да ми наложи.
— Добре казано, брат Алберт — отвърна Боманоар. — Подбудите ти са били добри, щом си счел за правилно да възпреш блудния си брат в стремителното му падение. Но не си постъпил правилно, както онзи, който иска да спре развилнял се кон, като го хване за стремето вместо за юздата, и така сам се наранява, вместо да постигне целта си. Набожният основател на ордена ни е предписал да се казва „Отче наш“ тринадесет пъти сутрин и девет пъти при вечерня. Удвои числото им. На тамплиерите се разрешава три пъти седмично да ядат месо. Ти ще постиш седем дни. Прави това следните шест седмици и ще изкупиш греха си.
С лицемерен вид на пълно покорство прецепторът на Темпълстоу направи дълбок до земята поклон пред началника на ордена и отново зае мястото си.
— Не би ли било добре, братя — каза Великият магистър, — да разгледаме досегашния живот на тази жена, да видим какво е приказвала, най-вече, за да разберем дали може да се очаква, че тя си е служила с магии? Защото истините, които чухме, не без основание могат да ни наведат на мисълта, че в тази нещастна история съгрешилият ни брат е бил под влияние на дяволски примамки и е бил заблуден от сатаната.
Херман от Гудалрик бе четвъртият прецептор в залата. Останалите трима бяха Конрад, Малвоазен и самият Боа Жилбер. Херман бе стар воин, по лицето на когото личаха безброй следи от рани, получени от мюсюлмански мечове. Той заемаше висок пост и се ползваше с голямо уважение сред братята от ордена. Този прецептор сега стана и се поклони на Великия магистър, който веднага му даде думата.
— Бих желал да чуя, отче пресвети, какво ще каже доблестният ни брат Брайън де Боа Жилбер за тези чудовищни обвинения и с какви очи той гледа сега на злочестата си връзка с еврейката?
— Брайън де Боа Жилбер — рече Великият магистър, — ги чу въпроса, на който нашият брат от Гудалрик желае да му отговориш. Заповядвам ти да му отговориш.
Когато Великият магистър го заговори с тези думи, Боа Жилбер обърна към него глава, но продължаваше да мълчи.
— Вселил се е в него ням дявол — каза Великият магистър. — Махни се, сатана! Говори, Брайън де Боа Жилбер, заклевам те в името на този символ на светия ни орден!
Боа Жилбер направи усилие да потисне надигащото се у него презрение и възмущение, защото добре си даваше сметка, че няма да му помогне, ако му даде израз.
— Брайън де Боа Жилбер — отвърна той — не отговаря, свети отче, на такива фантастични и смътни обвинения. Ако се съмнявате в неговата чест, той ще я защити с тялото си л с онзи меч, с който често се е сражавал за християнската вяра.
— Прощаваме ти, брат Брайън — рече Великият магистър. — Макар че да се хвалиш пред нас за военните си подвизи, значи да величаеш собствени дела, а то иде от лукаваго, който ни изкушава сами да се прославяме. Но аз ти прощавам, имайки пред вид, че подтикът за тези думи не иде от тебе, а от онзи, когото с божията воля ще погълнем и прокудим от нашите среди. — Тук Боа Жилбер стрелна един презрителен поглед със свирепите си, тъмни очи, но замълча. — А сега — продължи Великият магистър, — тъй като въпросът на нашия брат от Гудалрик остана без задоволителен отговор, ще продължим следствието си, братя, с помощта на нашия покровител ще стигнем до дъното на тази позорна загадка. Нека всеки, който може да даде показания за живота и приказките на тази еврейка, да излезе пред нас.
В долния край на залата зашумяха и когато Великият магистър поиска да разбере на какво се дължи, му отговорила, че в тълпата имало един доскоро прикован към леглото човек, когото пленницата напълно изцерила с един чудотворен балсам.
Довлякоха нещастния селянин, саксонец по произход, кой-го бе в ужас при мисълта какви наказания може да си е навлякъл, ако му препишат като вина това, че една девойка еврейка го бе излекувала от паралич. Той наистина далеч не беше напълно излекуван, защото се довлече на патерици, за да даде показанията си. Селянинът стори това съвсем неохотно, често през сълзи. Но все пак призна, че преди две години, когато живеел в Йорк, внезапно заболял от тежка болест, докато работел като дърводелец за богатия евреин — Исак, че не можел да мръдне от леглото си, докато лекарствата, предписани от Ребека, особено един съгряващ балсам, с миризма на силни подправки, не му възвърнал до известна степен способността да се движи. Освен това, добави селянинът, — тя му дала едно бурканче с безценния мехлем и една монета, с която да се завърне в бащиния си дом близо до Темпълстоу.