— Ако ми разрешите да кажа, милостиви отче — продължи той, — но смятам, че девойката не ми мислеше злото, макар че има нещастието да се е родила еврейка. Защото дори когато използвах лекарството и, аз си казвах молитвите „Отче наш“ и „Веруюто“ и съвсем не забелязах то да действува по-малко благотворно.
— Мълчи, роб — заповяда му Великият магистър, — мълчи и се махай оттук! Наистина на такива говеда като вас прилича да си играете с дяволски лекове и да работите за синовете на злото. Казвам ти, сатаната може да даде някому болести нарочно, за да избави след това хората от тях и да ги накара да вярват в дяволски лечения. Имаш ли още от мехлема, за който говориш?
Селянинът бръкна в пазвата си с трепереща ръка и измъкна една кутийка, по капака на която имаше изписани еврейски букви. За болшинството от присъстващите това бе сигурно доказателство, че дяволът е бил аптекар. Прекръствайки се, Боманоар взе кутийката в ръка и като познавач на повечето източни езици, без всякакво затруднение прочете девиза, написан на капака: „Лъвът на племето на Юда е победител“.
— Колко необикновена е силата на сатаната — каза той, — щом може да превърне светото писание в богохулство и да налее отрова в насъщната ни храна. Няма ли тук някой лекар, който да ни каже от какво е направен този тайнствен мехлем?
Двама лечители, както се нарекоха, се представиха: единият монах, а другият бръснар, и заявиха, че не знаели от какви вещества е направен, освен че миришел на миро и камфор, които считали за ориенталски билки. Но с истинска професионална омраза към свой колега, постигнал успехи в професията си, те подметнаха, че щом лекарството не им е известно, то непременно трябва да е приготвено според указания от някоя незаконна магическа фармакопея, тъй като самите те, без да са магьосници, били напълно запознати с всички клонове на изкуството си, доколкото било разрешено да се упражнява от вярващи християни. След тези медицински обяснения саксонският селянин най-смирено поиска да му върнат лекарството, което се бе оказало толкова целебно. Но Великият магистър прие молбата му със строго, намръщено лице.
— Как се казваш? — попита той сакатия.
— Хиг, син на Снел — отвърна селянинът.
— Тогава Хиг, сине Снелов — рече Великият магистър, — казвам ти, че е по-добре да си прикован към леглото, отколкото да се лекуваш с лекарство от неверници, което да те вдигне на крака и да проходиш; по-добре е със сила да лишиш неверниците от богатството им, отколкото да приемаш от тях щедри дарове или да им вършиш услуги срещу заплащане. Върви и изпълни повелята ми!
— Уви — отговори селянинът, — разрешете да ви кажа, дори да ви ядосам, че тоз урок идва твърде късно за мен, защото съм вече сакат. Но ще кажа на двамата си братя, които служат на богатия равин Натан бей Самуел, че ваше преподобие казва, че е по-законно да го ограбят, отколкото да му служат вярно.
— Изхвърлете този бъбрив нехранимайко! — рече Боманоар, който не знаеше как да обори това практическо приложение на своята максима.
Хиг, синът на Снел, се оттегли от тълпата, но понеже се интересуваше за съдбата на благодетелката си, се повъртя, докато разбере участта й, дори с риск отново да го погледне намръщеното лице на строгия съдия, който всяваше такъв ужас у него, че сърцето му едва не секваше.
В този момент Великият магистър заповяда на Ребека да свали булото си. Заговаряйки за пръв път, тя отговори търпеливо и с много достойнство:
— Дъщерите на моя народ нямат обичай да откриват лицата си, когато са сами в присъствието на много непознати хора.
Сладостта на гласа й и мекотата на отговора вдъхнаха жалост и съчувствие у слушателите. Но Боманоар считаше за добродетел потъпкването на всякакъв порив към човечност, който би му попречил да изпълни въображаемия си дълг и затова повторно заповяда на жертвата си да се разбули.