Другите гости вече набързо се разотиваха и останаха само най-близките последователи на принц Джон и хората от свитата му.
— Ето какво последва от твоят съвет — каза принцът, обърнал ядовит поглед към Фицърс, — един пиян саксонски простак да ме сложи натясно на собствената ми трапеза и само като чуят името на брат ми, хората да се отдръпват от мен, като че ли съм прокажен.
— Не се горещете, сър — рече съветникът му, — защото и аз мога на свой ред да ви упрекна и да хвърля вината върху необмисленото ви лекомислие, което провали намеренията ми и попречи на вас да разсъждавате по-трезво. Но сега не е време за упреци. Ние с де Брейси веднага ще се срещнем с тези несигурни страхливци и ще ги убедим, че твърде много са се обвързали, за да отстъпят сега.
— Напразно! — каза принц Джон, като закрачи неспокойно из залата, а вълнението, проличало в думите му, отчасти се дължеше на голямото количество вино, което бе изпил. — Напразно! Каквото е писано да стане, ще стане, и те го знаят… забелязали са по пясъка следите от лъвската лапа… чули са лъвският рев да се носи все по-отблизо, видели са как се тресе от него гората. Нищо не може да им възвърне куража.
— Де да можеше нещо да възвърне собствения му кураж! — каза Фицърс на де Брейси. — Само като чуе името на брат си, и го втриса. Колко са злочести съветниците на един принц, комуто липсва смелост и постоянство както в добри, така и в лоши дела!
ГЛАВА XV
Никога паяк не е полагал по-големи старания и грижи да сплете разкъсаните нишки на мрежата си, колкото положи сега Уолдемар Фицърс, за да победи и да свърже отново разпръснатите членове на групата интриганти около принц Джон. Малцина от привържениците му го следваха с особено желание, никой не го правеше от уважение към неговата личност. Ето защо Фицърс трябваше да им разкрие нови възможности за лична изгода и да им напомни за облагите, от които в този момент се ползваха. На младите, буйни велможи обеща неограничена свобода и необуздани веселия, на амбициозните — власт, а на алчните — още повече богатство и по-големи имения. Водачите на наемниците получиха като дарение злато — най-убедителния за тях довод, без който всички други доводи биха били безпредметни. Този деен агент на принца раздаваше обещания още по-щедро, отколкото пари. Накратко казано, той пусна в ход всички средства, способни да затвърдят вярата у разколебаните и да вдъхнат кураж у малодушните. Той говореше за връщането на крал Ричард като за някакво съвсем невероятно събитие. Все пак, когато в изпълнените със съмнения погледи и неопределените отговори забеляза, че именно от това най-много се страхуват съзаклятниците му, той смело заяви, че дори и кралят да се върне, това не би трябвало да оказва никакво влияние на политическите им сметки.
— Ако се върне Ричард — говореше Фицърс, — ще се върне, за да даде богатство на нуждаещите се и обеднели кръстоносци за сметка на онези, които не го последваха в светите места. Той ще се върне, за да иска строга сметка от онези, чиито дела през негово отсъствие могат да се сметнат като злодеяния или нарушения на законите на страната и на кралските привилегии. Той ще се върне, за да отмъсти на Ордена на тамплиерите и на хоспиталиерите за предпочитанието, проявено от тях към френския крал Филип по време на войната за освобождаването на божи гроб. Накратко казано, като се върне, той ще накаже като бунтовници всички привърженици на брат си, принц Джон… Нима се боите от неговата мощ? — продължаваше хитрият довереник на принца. — Ние всички признаваме, че той е силен и храбър рицар. Но минаха вече дните на крал Артур, когато един боец можеше да се изправи срещу цяла армия. Ако действително се върне Ричард, той непременно ще се върне сам, без последователи и без приятели. Костите на храбрите му воини се белеят из пясъците на Палестина. Малцината му привърженици като Уилфред Айвънхоу са се довлекли тук съсипани, докарани едва ли не до просяшка тояга. А какви са тия приказки за правата на Ричард като първороден син? — продължаваше той в отговор на онези, които се смущаваха от тази страна на въпроса. — Нима норманският херцог Робърт, най-големият син на Завоевателя, нямаше същите права? И въпреки това Уилиам Червения и Хенри, вторият и третият му брат, един след друг бяха предпочетени от народа. Робърт притежаваше всички качества, които могат да се изтъкнат у Ричард: беше смел рицар, добър водач, щедър към приятелите си и към църквата и отгоре на всичко кръстоносец и покорител на божия гроб. И въпреки това той умря като сляп и нещастен пленник в Кардифския замък, задето се бе опълчил срещу волята на народа, а народът не иска той да го управлява. Ние сме в правото си — казваше той — да изберем онзи принц измежду царското семейство, който е най-подготвен да държи върховната власт, тоест — поправи се той — онзи, който, ако бъде избран, най-добре ще защити интересите на благородниците. Възможно е по лични качества принц Джон да отстъпва на брат си Ричард. Но като се вземе пред вид, че последният при завръщането си би размахал меча на отмъщението, докато първият раздава награди, привилегии, богатства и почести, освобождава от данъци, няма никакво съмнение на кой крал благородниците, ако са умни, би следвало да дадат поддръжката си.