— Приключи ли? — пита Дан.
— Да, дядо — въздъхва Брад.
— Чудесно, защото сега аз имам въпрос. Възнамеряваш ли да се срещнеш с него, Холи?
— Да. — Освен снимките Брад ѝ е изпратил и спектрограмите на Фрийман, Ондовски и Филип Ханиган — известен още като Джордж Атентатора. На Холи и трите ѝ изглеждат еднакви.
— Кога?
— Утре, надявам се, и ще ви помоля да не казвате на никого. Ще си мълчите ли?
— Да — отговаря Брад. — Разбира се, че ще си мълчим. Нали, дядо?
— Стига да ни разкажеш как е минало — казва Дан. — Ако можеш, разбира се. Аз бях полицай, Холи, а Брад работи с полицаи. Едва ли има нужда да ти казваме, че срещата с това създание може да е опасна. Всъщност със сигурност е опасна.
— Знам — отговаря тихичко Холи. — Аз също работя с бивш полицай. — „А преди него работех с още по-добър бивш полицай“, мисли си.
— Ще си предпазлива, нали?
— Ще се постарая — казва тя, но знае, че винаги настъпва момент, в който трябва да забравиш за предпазливостта. Джером е споменал за птица, която пренася злото като вирус. Проскубана и стоманеносива. Ако искаш да я хванеш и да ѝ извиеш проклетия врат, настъпва момент, в който вече не можеш да действаш внимателно. Холи се съмнява, че този момент ще дойде утре, но със сигурност знае, че ще настъпи скоро.
Скоро.
16
Джером е превърнал помещението над гаража на семейство Робинсън в писателски кабинет и го използва, докато работи по книгата за прапрадядо Алтън, известен още като Черния бухал. Поти се над текста една вечер, когато Барбара влиза, без да почука, и пита дали го прекъсва. Джером отвръща, че няма да е зле да си почине малко. Взимат си кола от малкия хладилник, сгушен под скосения покрив.
— Къде е тя? — пита Барбара. Джером въздъхва.
— Не ме питаш: „Как върви книгата, Джер?“, нито „Намери ли кафявия лабрадор, Джер?“ Намерих го, между другото. Жив и здрав.
— Браво на теб. И как върви книгата, Джер?
— На 93-та страница съм — отвръща той и размахва широко ръка. — Вятърът е попътен.
— Хубаво. А сега ми каже къде е тя.
Джером изважда телефона от джоба си и отваря приложение, което се казва УебУочър.
— Виж сама.
Барбара се взира в екрана.
— На летището в Портланд? Портланд, Мейн? Какво прави там?
— Защо не ѝ звъннеш да я питаш? Кажи ѝ просто: „Джером е сложил тайничко проследяваща програма на телефона ти, Холибери, защото се тревожи за теб. Е, какво си намислила? Я разкажи?“ Дали ще ѝ хареса?
— Не се шегувай — казва Барбара. — Направо ще се вбеси. Гадно е, но още по-гадното е, че ще се почувства наранена. Освен това не знаем по каква причина е заминала, нали?
Джером беше намекнал — само намекна, — че Барбара може да надзърне в историята на домашния компютър на Холи, когато отиде да вземе филмите за реферата. Ако, естествено, паролата на домашния ѝ компютър беше същата като на служебния.
Оказа се, че паролата е същата, и макар на Барбара да ѝ беше изключително неудобно и да се почувства като воайор да рови в компютъра на приятелката си, го беше направила. Защото Холи не беше същата след пътуването си до Оклахома и после до Тексас, където за малко да я убие превъртялото ченге Джак Хоскинс. В тази история имаше много повече от факта, че се е разминала на косъм от смъртта, Джером и Барбара знаеха това, но Холи отказваше да говори за случилото се. Отначало не беше проблем, защото постепенно терзанието в погледа ѝ се беше стопило. Отново беше станала нормална… е, поне според нейните стандарти. Но сега пак беше заминала, за да направи нещо, за което отказваше да говори.
Тъй че Джером беше решил да проследи местоположението ѝ чрез приложението УебУочър.
А Барбара беше прегледала историята на браузъра ѝ.
А Холи — доверчивата душа, поне по отношение на приятелите си — не беше изтрила търсенията си в интернет.
Барбара откри, че Холи е гледала много трейлъри на предстоящи филми, посещавала беше сайтовете „Ротън Тъмейтос“ и „Хъфингтън Поуст“, а няколко пъти беше ходила на сайт за запознанства на име „Сърдечни приятели“ (виж ти!), но много от последните ѝ търсения бяха свързани с терористичната атака в прогимназия „Албърт Макриди“. Търсила беше името на Чет Ондовски, телевизионен репортер от канал WPEN в Питсбърг, някаква закусвалня на име „Клосън“ в Пиер, Пенсилвания, и някакъв мъж на име Фред Финкъл, който се оказа оператор в WPEN.