Барбара не губи време.
— Тя къде е тази сутрин, Джер?
— Не знам. Изтрих приложението за проследяване.
— Наистина ли?
— Да.
— Ами… добре.
— Сега може ли да си доспя?
— Не. — Барбара е на крак от 6:45 и няма намерение да остави другите да се излежават. — Време е да ставаш и да сграбчиш света за топките.
— Много си устата, сестричке — отвръща той и, пуф, затваря.
Барбара стои до грозния акварел на езеро, сътворен от някой ученик, и гледа намръщено телефона си. Джером сигурно е прав, Холи е отишла да се срещне с някой тип от сайта за запознанства. Не да се чука с него, това не е в стила на Холи, но може би за да установи човешки контакт. Да потърси връзка, както несъмнено я е съветвала психоложката. Това ѝ се струва по-вероятно. Все пак Портланд е на поне осемстотин километра от взривеното училище, от което Холи толкова се е интересувала. Може би дори повече.
„Постави се на нейно място — казва си Барбара. — Ти не би ли поискала малко лично пространство? И няма ли да се ядосаш, ако разбереш, че приятелите ти — така наречените ти приятели — са те шпионирали?“
Холи няма да разбере, но това променя ли фактите? Не.
Барбара продължава ли да се тревожи (мъничко)?
Да. Но понякога човек трябва се примири с тревогите.
Пъха телефона в джоба си и решава да слезе в музикалния кабинет, за да се упражнява на китарата, докато стане време за часа по Американска история от ХХ в. Опитва се да научи старото соул парче на Уилсън Пикет „In the Midnight Hour“. Акордите на припева са голяма играчка, но вече започва да ги схваща.
На излизане за малко да се сблъска с Джъстин Фриландер, единайсетокласник и един от основателите на гимназиалния компютърен клуб, който — според слуховете — много си пада по нея. Барбара му се усмихва и Джъстин веднага добива притеснено червен цвят, на какъвто са способни само белите момчета. Значи слуховете са верни. Внезапно на Барбара ѝ хрумва, че това може да е предопределено от съдбата.
— Здрасти, Джъстин. Питам се, дали би ми помогнал? — казва тя и изважда телефона от джоба си.
2
Докато Джъстин Фриландер разглежда телефона на Барбара (който е, о, боже, още топъл от престоя си в задния ѝ джоб), Холи каца на международното летище в Питсбърг. Десет минути по-късно е на опашката за автомобили под наем. По-евтино би излязло да хване такси, но е по-разумно да разполага със собствен превоз. Около година след като с Пийт Хънтли са постъпили в „Търси се“, са изкарали шофьорски курс по наблюдение и преследване с автомобил — опреснителен за него, нов за нея. Не очаква днес да се нуждае от уменията за наблюдение, но не е изключено да ѝ се наложи да се измъкне незабелязано с колата. Отива на среща с опасен човек.
Спира на паркинга на летищен хотел, за да убие известно време („Ще подраня и за собственото си погребение“, минава ѝ отново през ум). Обажда се на майка си. Шарлот не вдига, което не означава, че не е чула телефона; да остави гласовата поща да се включи е една от старите ѝ техники за наказание, когато смята, че дъщеря ѝ се е провинила. След това се обажда на Пийт, който пак я пита как е и кога ще се върне. Като си мисли за Дан Бел и внука му, който е абсолютен гей, тя му казва, че е на гости на приятели в Нова Англия и ще се върне на работа рано в понеделник сутринта.
— Гледай наистина да си тук — казва Пийт. — Във вторник трябва да дадеш показания в съда. А служебното коледно парти е в сряда. Възнамерявам да те целуна под имела.
— Ужас — отвръща тя, но се усмихва.
Пристига в мола в единайсет и петнайсет и се насилва да остане в колата още петнайсет минути, като ту поглежда фитнес гривната (пулсът ѝ е малко над 100), ту се моли за спокойствие и сила. Както и да бъде убедителна.
В единайсет и половина влиза в мола и се разхожда бавно покрай магазините — „Джими Джаз“, „Клъч“, „Бубалу“, — разглежда витрините, но не за да види предлаганите стоки, а за да зърне в отражението Чет Ондовски, ако е дошъл и я наблюдава. Не се съмнява, че ще се появи именно Чет. Другата му самоличност, която тя нарича Джордж, е най-издирваният мъж в Америка в момента. Холи предполага, че е възможно да има и трети шаблон, но смята, че е малко вероятно: има свинско лице и лисиче лице, защо да се нуждае от други?
В дванайсет без десет се нарежда пред „Старбъкс“ за кафе, после пред „Сбаро“ за парче пица, въпреки че не ѝ се яде. Разкопчава якето, за да се види розовото поло, после намира празна маса. Макар да е обедно време, има много празни маси — повече отколкото е очаквала — и това я безпокои. В целия мол няма много хора, въпреки предстоящите коледни празници. Изглежда, молът запада, напоследък всички пазаруват от „Амазон“.