Става дванайсет. Млад мъж с готини слънчеви очила и ватирано яке (няколко етикета от ски лифтове висят от ципа му) забавя ход, сякаш възнамерява да я заговори, но продължава по пътя си. Холи изпитва облекчение. Не я бива много да се отървава от досадници, тъй като не ѝ се е налагало да се научи как.
В дванайсет и пет започва да си мисли, че Ондовски няма да дойде. Тогава, в дванайсет и седем, мъж казва зад гърба ѝ с топлия, дружелюбен тон на телевизионен водещ:
— Здравей, Холи.
Тя подскача и за малко да разлее кафето. Младият мъж със слънчевите очила е. В първия момент тя си мисли, че все пак има и трети шаблон, но когато мъжът сваля очилата, вижда, че е Ондовски. Лицето му е малко по-ъгловато, бръчките около устата са изчезнали, а очите му са по-сближени (това не би изглеждало добре по телевизията), но е той. И изобщо не е млад. Не вижда бръчки по кожата му, но ги усеща и си мисли, че сигурно са много. Маскировката е добра, но толкова отблизо изглежда все едно си е слагал ботокс или си е правил пластична операция.
„Защото знам — мисли си тя. — Знам какво представлява“.
— Реших, че е най-добре да изглеждам малко по-различно — казва той. — Когато съм Чет, често ме разпознават. Телевизионните журналисти не са известни чак колкото Том Круз, но… — Довършва мисълта си със скромно свиване на рамене.
Сега, след като е свалил слънчевите очила, Холи забелязва още нещо: очите му изглеждат леко размазани, все едно са под вода… или изобщо ги няма. Това не важи ли и за устата му? Напомня ѝ на начина, по който изглежда изображението на 3D филмите, когато си свалиш очилата.
— Забелязваш, нали? — Тонът му все още е топъл и дружелюбен. Върви добре с усмивчицата, която образува трапчинки в ъглите на устата му. — Повечето хора не го забелязват. Заради прехода е. Ще изчезне след пет, най-много десет минути. Наложи се да дойда директно от студиото. Създаде ми известни затруднения, Холи.
Тя осъзнава, че долавя кратката пауза, когато той докосва небцето си с език, за да не фъфли.
— Това ме подсеща за една стара кънтри песен на Травис Трит. — Говори достатъчно спокойно, но не може да свали очи от неговите, където склерата прелива в ириса, а ирисът прелива в зеницата. Приличат на държави с нестабилни граници. — Казва се: „Ето ти монета, обади се на някой, ако го е грижа“.
Той се усмихва, устните му като че ли се разтягат прекалено широко и тогава — щрак! Миниатюрните трептения в очите му остават, но устата му отново е стабилна. Той поглежда от лявата ѝ страна, където стар господин с анорак и каскет чете списание.
— Това ли е приятелят ти? Или онази жена там, която разглежда витрината на „Форевър 21“ от подозрително дълго време?
— Може и двамата да са ми приятели — отвръща Холи. Сега, след като вече са се срещнали, се чувства добре. Тоест почти — очите му ѝ действат смущаващо и я объркват. Ако ги гледа прекалено дълго, ще я заболи глава, но ако извърне поглед, той ще го приеме за знак на слабост. И ще е прав.
— Ти познаваш мен, но аз знам само малкото ти име. Как е фамилията ти?
— Гибни. Холи Гибни.
— Какво искаш, Холи Гибни?
— Триста хиляди долара.
— Изнудване. — Ондовски поклаща леко глава, сякаш е разочарован от нея. — Знаеш ли какво е изнудване, Холи?
Тя си спомня една от старите максими на покойния Бил Ходжис (той е имал много максими): Не отговаряш на въпросите на заподозрения — той отговаря на твоите въпроси. Затова просто седи и чака с ръце, сключени до нежеланото парче пица.
— Изнудването е като наем — продължава той. — Не е дори наем, който се приспада от цената на покупката, схема, добре известна на Чет на Пост. Да речем, че имам триста хиляди долара, макар да ги нямам — има голяма разлика между парите, които изкарват телевизионните журналисти и телевизионните актьори. Но да речем, че имам толкова пари.
— Да речем, че живееш от много, много дълго време — казва Холи — и през цялото време си заделяш по малко пари. Да речем, че така подсигуряваш финансово… — Какво точно? — Начина си на живот. И миналото си. Фалшивите лични документи и така нататък.
Той се усмихва. Усмивката му е чаровна.
— Добре, Холи, да речем, че е така. Основният проблем за мен си остава: изнудването е като наем. След като получиш тристате хиляди долара, ще се върнеш при мен с манипулирани снимки и спектрограми и отново ще заплашиш да ме разкриеш.