Холи е готова за този отговор. Не ѝ е нужен Бил, за да ѝ каже, че най-добрата измислица е онази, която съдържа най-много истина.
— Няма. Искам само триста хиляди долара, защото толкова ми трябват. — Замълчава за момент. — Макар че наистина има още нещо.
— И какво е то? — Любезният тон на телевизионен водещ е станал снизходителен.
— Засега да останем на темата за парите. Неотдавна установиха, че вуйчо ми Хенри страда от болестта на Алцхаймер. Той е в дом, осигуряващ специализирани грижи за хора като него. Много е скъп, но това не е важно, защото той не иска да стои там, много е разстроен и майка ми иска да го прибере у дома. Само че не може да се грижи за него. Мисли си, че може, но греши. Тя също остарява и има свои здравословни проблеми, а къщата ще трябва да бъде пригодена за ползване от инвалид. — Сеща се за Дан Бел. — Рампи, стол за стълбището и механизъм за леглото, но това са дреболии. Искам да наема болногледачи, за да се грижат за него денонощно, както и медицинска сестра за през деня.
— Скъпи планове си правиш, Холи Гибни. Явно много обичаш стария си вуйчо.
— Да — отвръща тя.
Казва истината, макар че вуйчо Хенри понякога създава големи главоболия. Любовта е дар; любовта е и верига с окови в двата края.
— Общото му здравословно състояние е лошо. Основното му заболяване е сърдечна недостатъчност. — Отново черпи вдъхновение от Дан Бел. — В инвалидна количка е и диша от кислородна бутилка. Вероятно ще живее още две години. Може би три. Правила съм сметки и ми трябват триста хиляди долара, за да удължа това време на пет години.
— Но ако живее шест, ще се върнеш.
Холи се сеща за малкия Франк Питърсън, убит от Другия във Флинт Сити. Убит по особено жесток и болезнен начин. Внезапно се вбесява на Ондовски със заучения му журналистически говор и снизходителната усмивка. Той е един голям дрисльо. Само че думата „дрисльо“ е прекалено мека. Тя се привежда напред и вперва поглед в очите му (които най-накрая, слава богу, постепенно спират да трептят).
— Чуй ме, лайно такова, убиец на деца. Няма да ти искам повече пари. И тези не ми се щеше да ти искам. Не искам повече да те виждам. Не мога да повярвам, че възнамерявам да те пусна, и ако не махнеш тази тъпа усмивка от лицето си, може да размисля.
Ондовски се отдръпва като зашлевен и усмивката наистина изчезва. Никой досега ли не му е държал такъв тон? Може би. Не и от дълго време. Та той е уважаван телевизионен журналист! Той е Чет на Пост и некоректни строителни предприемачи и злоупотребяващи с рецепти доктори треперят от него! Веждите му (забелязва, че са съвсем тънки, сякаш космите не искат да растат по тях) се свъсват.
— Не можеш да…
— Мълчи и ме слушай — процежда тихо Холи. Навежда се още по-напред и не просто навлиза в личното му пространство, а го заплашва. Тази Холи майка ѝ не е виждала, макар Шарлот да е виждала достатъчно през последните пет-шест години, за да смята дъщеря си за непозната, може би дори за подхвърлено дете. — Слушаш ли ме? Дано слушаш внимателно, защото ще зарежа тази работа и ще си тръгна. Няма да получа триста хиляди долара от „Инсайд Вю“, но бас държа, че мога да взема поне петдесет, а това е добро начало.
— Добре, слушам те. — Паузата преди „слушам“ е по-дълга.
„Защото е изнервен“, заключава Холи. Чудесно. Иска да го изнерви.
— Триста хиляди. В брой. В банкноти от по петдесет и сто долара. Сложи ги в кутия като онази, която занесе в прогимназия „Макриди“, но няма нужда да я облепяш с коледни стикери и да си обличаш фалшива униформа. Донеси я в офиса ми в събота точно в шест вечерта. Така ще имаш време до довечера и цял ден утре да събереш парите. Не закъснявай като днес. Ако закъснееш, мандалото ще хлопне. Не забравяй, че съм готова всеки момент да прекратя уговорката. Отвращаваш ме. — Това също е истина и тя предполага, че ако натисне страничното копче на фитнес гривната сега, пулсът ѝ ще е около 170.
— Просто информативно, къде е офисът ти? И какво работиш в него?
Ако отговори на тези въпроси, може да си подпише смъртната присъда, в случай че се издъни, осъзнава го, но вече няма връщане.
— Фредерик Билдинг. — Казва му града. — В събота в шест, непосредствено преди Коледа, ще сме сами там. На петия етаж. „Търси се“.
— Какво точно е „Търси се“? Някоя колекторска фирма? — Той сбърчва нос, сякаш е усетил неприятна миризма.
— Рядко събираме дългове — признава Холи. — Предимно търсим разни работи. Детективска агенция сме.