— Госпожице Гибни! — казва госпожа Брадок. — Рано ли е да ви честитя Коледа?
— В никакъв случай. Благодаря. Госпожо Брадок, майка ми се обади и каза, че вуйчо ми е претърпял някакъв инцидент.
Госпожа Брадок се разсмива.
— По-скоро предотврати инцидент! Обадих се на майка ви, за да ѝ разкажа. Умственото състояние на вуйчо ви може и да се е влошило, но рефлексите му са отлични.
— Какво е станало?
— През първия ден не искаше да излезе от стаята си, но това е обичайно. Новопостъпилите винаги са дезориентирани и често са разстроени. Понякога са много напрегнати и в такива случаи им даваме нещичко да се успокоят малко. При вуйчо ви не се наложи и вчера сам излезе и седна в дневната. Дори помогна на госпожа Хатфийлд да подреди пъзела си. После гледа онзи шантав съдия, когото харесва…
„Джон Лоу“, мисли си Холи с усмивка. Едва осъзнава, че непрекъснато поглежда в огледалата, за да провери дали Чет Ондовски (много съм бърз) не я дебне.
— … следобедна закуска.
— Моля? — казва Холи. — Връзката се изгуби за момент.
— Казах, че след предаването няколко души отидоха в столовата, където предлагаме следобедна закуска. Вуйчо ви вървеше с госпожа Хатфийлд, която е на осемдесет и две и се придвижва трудно. Тя се спъна и щеше да падне тежко, но Хенри я хвана. Сара Уитлок — тя е една от санитарките — каза, че е реагирал изключително бързо. „Мълниеносно“ бяха точните ѝ думи. Когато я хванал, Хенри се олюлял и се блъснал в стената, където има пожарогасител. Задължително е според законите на щата. Той се сдоби с голяма синина, но вероятно спаси госпожа Хатфийлд от сътресение, че и по-лошо. Тя е много немощна.
— Вуйчо Хенри има ли счупвания от сблъсъка с пожарогасителя?
Госпожа Брадок отново се разсмива.
— Божичко, не!
— Чудесно. Предайте му, че той е моят герой.
— Непременно. Отново ви желая весели празници.
— Казвам се Холи, тъй че трябва да съм весела [На английски името Холи (Holly) се римува с думата „весел“ (jolly). — Б. пр.] — изрича тя тромавото остроумие, което използва по това време на годината от дванайсетгодишна. Затваря телефона, докато смехът на госпожа Брадок още кънти в слушалката, после известно време гледа безцветната тухлена стена на мотела с ръце, скръстени върху скромния ѝ бюст, и сбърчено от размисъл чело. Взима решение и звъни на майка си.
— О, Холи, най-сетне! Къде беше? Не стига, че се тревожа за брат си, а и теб ли трябва да те мисля?
Поривът да каже „Съжалявам“ я обзема отново, но си напомня, че няма за какво да се извинява.
— Добре съм, мамо. В Питсбърг съм…
— Питсбърг!
— … но мога да се прибера след около два часа, ако движението не е много натоварено и от фирмата за автомобили под наем ми разрешат да върна колата там. Стаята ми приготвена ли е?
— Стаята ти винаги е приготвена — отвръща Шарлот.
„Естествено — мисли си Холи. — Защото в крайна сметка ще се осъзная и ще се върна да живея при нея“.
— Чудесно. Ще се прибера навреме за вечеря. Може да гледаме телевизия и да отидем да видим вуйчо Хенри утре, ако това…
— Ужасно се тревожа за него! — изплаква Шарлот.
„Но не чак толкова, че да скочиш в колата и да отидеш да го видиш — мисли си Холи. — Защото госпожа Брадок ти се е обадила и знаеш. Не става въпрос за брат ти; искаш да държиш дъщеря си изкъсо. Но е твърде късно за това и ми се струва, че дълбоко в себе си го знаеш, но няма да спреш с опитите. Това също е стар навик“.
— Сигурна съм, че вуйчо е добре, мамо.
— Твърдят, че е добре, но те така ще кажат, нали? Подобни домове винаги държат гарда вдигнат, за да се застраховат в случай на съдебни дела.
— Като отидем, ще видим с очите си какво става — казва Холи. — Нали?
— Ох, добре. — Кратко мълчание. — Предполагам, че ще си тръгнеш веднага след като видим вуйчо ти, нали? Ще се върнеш в града. — Подтекст: в онзи Содом и Гомор, в онази клоака на греха и покварата. — Аз ще прекарам Коледа сама, докато ти си на празнична вечеря с приятелите си. — Включително онзи чернокож младеж, който прилича подозрително на наркоман.
— Мамо. — Понякога на Холи ѝ иде да закрещи. — Семейство Робинсън ме покани още преди седмици. Веднага след Деня на благодарността. Казах ти още тогава и ти не възрази. — Всъщност Шарлот беше казала: „Е, щом смяташ, че се налага“.