— Но тогава си мислех, че Хенри ще си бъде вкъщи.
— Какво ще кажеш да остана и в петък вечерта? — Може да направи това за майка си, може да го направи и за себе си. Сигурна е, че Ондовски е напълно способен да разбере къде живее в града и да се появи там двайсет и четири часа по-рано с намерението да я убие. — Може да отпразнуваме Коледа по-рано.
— Това би било прекрасно — ободрява се Шарлот. — Мога да опека пиле. И аспержи! Ти обичаш аспержи!
Холи мрази аспержи, но е безсмислено да го казва на майка си.
— Звучи чудесно, мамо.
4
Холи се договаря с фирмата за автомобили под наем „Авис“ (срещу допълнителна такса, естествено) и потегля, като спира само веднъж, за да зареди колата, да си вземе сандвич с риба от „Мики Д“ и да проведе няколко обаждания. Да, казва на Джером и Пийт, приключила е с личния въпрос. Ще прекара уикенда с майка си и ще посети вуйчо си в новия му дом. Ще се върне на работа в понеделник.
— Барбара много хареса филмите — казва ѝ Джером, — но разправя, че са снежнобели. Според нея, като ги гледа човек, ще си помисли, че чернокожи хора изобщо не съществуват.
— Кажи ѝ да го отбележи в реферата си. Ще ѝ дам да гледа
„Шафт“, когато имам време. Сега трябва да потеглям. Движението е много натоварено, макар че не мога да разбера къде са тръгнали всички. Ходих в един мол, който беше полупразен.
— На гости на роднини, също като теб — отвръща Джером.
— Роднините са единственото, което не можеш да си поръчаш от „Амазон“.
Когато излиза на магистрала I-76, ѝ хрумва, че майка ѝ със сигурност ѝ е приготвила коледни подаръци, а тя не ѝ е взела нищо. Вече си представя мъченическия ѝ поглед, когато се появи с празни ръце.
Затова спира в следващия търговски център, макар това да означава, че ще пристигне вкъщи чак след мръкване (а мрази да шофира в тъмното), и ѝ купува пантофи и скъп халат. Запазва касовата бележка за момента, в който Шарлот ще ѝ каже, че са ѝ по мярка.
След като отново потегля и е на сигурно място в колата, си поема дълбоко въздух и надава вик.
Помага ѝ.
5
Шарлот прегръща дъщеря си на прага и я отвежда вътре.
Холи знае какво следва.
— Отслабнала си.
— Всъщност съм си на същите килограми — казва Холи и майка ѝ ѝ хвърля погледа, онзи поглед, който гласи: анорексичката си остава анорексичка завинаги.
За вечеря си поръчват храна от близкия италиански ресторант и докато се хранят Шарлот разправя колко трудно ѝ е без Хенри. Сякаш брат ѝ го няма от пет години вместо от пет дни и то не за да отиде в старчески дом недалеч, а за да се отдаде на старини на нелепи занимания в далечни земи — да отвори магазин за велосипеди в Австралия или да рисува залези на тропически остров. Не пита Холи за живота ѝ, за работата ѝ, нито защо е ходила в Питсбърг. До девет, когато може вече да се извини, че е уморена и иска да си легне, Холи отново е започнала да се чувства по-малка и дребна, смалена до тъжното самотно и анорексично момиче — да, това беше вярно през кошмарната ѝ първа година в гимназията, когато я наричаха Хънта-Мънта, — което живееше в тази къща.
Стаята ѝ си е същата, с тъмнорозови стени, които винаги ѝ напомняха на месото на недопечена риба. Плюшените ѝ играчки още са на рафта над тясното легло с господин Зайо на почетно място. Ушите на господин Зайо са дрипави, защото ги дъвчеше, когато не можеше да заспи. Плакатът на Силвия Плат още виси на стената над бюрото, на което Холи пишеше некадърните си стихове и понякога си представяше как се самоубива като идолката си. Докато се съблича, размишлява, че вероятно щеше да го е направила или поне да се е опитала, ако фурната им беше на газ, а не на ток.
Лесно би било — прекалено лесно — да си внуши, че детската ѝ стая я е чакала като чудовище във филм на ужасите. Спала е тук няколко пъти в нормалните (сравнително нормалните) години от живота си като пълнолетна и чудовището така и не я изяде. Майка ѝ също не я беше изяла. Чудовище има, но не в тази стая, нито в тази къща. Холи знае, че не бива да забравя това и не бива да забравя коя е. Не е детето, което дъвчеше ушите на господин Зайо. Не е девойката, която повръщаше закуската си почти всеки ден преди училище. Тя е жената, която заедно с Бил и Джером спаси децата в Центъра за култура и изкуство. Тя е жената, която оцеля след сблъсъка с Брейди Хартсфийлд. Жената, която се изправи срещу друго чудовище в пещера в Тексас. Момичето, което се криеше в тази стая и не искаше да излезе, си беше отишло.