3
Барбара Робинсън оставя университетския справочник, който разглежда, включва си телефона и отваря приложението УебУоч, което Джъстин Фриландер е инсталирал на телефона ѝ.
— Нали знаеш, че да следиш някой без негово разрешение не е редно? — беше я попитал Джъстин. — Мисля, че даже е незаконно.
— Просто искам да се уверя, че приятелката ми е добре — отвърнала беше Барбара и му хвърли лъчезарна усмивка, която стопи всичките му опасения.
Барбара обаче има свои опасения; само като гледа малката зелена точица на картата се чувства гузна, особено след като Джером беше изтрил приложението за следене от своя телефон. Но Джером не знае (а Барбара няма да му каже), че от Портланд Холи е заминала за Питсбърг. Това, съчетано с историята на търсенията, която беше видяла в браузъра ѝ, я навежда на мисълта, че Холи все пак се занимава с бомбения атентат в училището и този интерес някак си е свързан или с Чет Ондовски, репортер на WPEN, озовал се пръв на мястото на събитието, или с Фред Финкъл, неговия оператор. Барбара е почти сигурна, че Холи се интересува основно от Ондовски, защото е търсила името му повече пъти. Дори го беше записала в бележник до компютъра… с две въпросителни след него. Не ѝ се иска да мисли, че Холи преживява някаква психоатака, може би дори нервен срив, нито ѝ се иска да вярва, че може да е попаднала на следата на атентатора от училището… но знае, че не е изключено. Холи е неуверена, Холи прекарва прекалено много време, измъчвана от съмнения в себе си, но също така Холи е умна. Възможно ли е Ондовски и Финкъл (дует, който неизменно ѝ напомня за Саймън и Гарфънкъл) някак си да са се натъкнали на улика, водеща към атентатора, без дори да знаят?
Тази мисъл ѝ напомня за един филм, който е гледала с Холи. Казваше се „Фотоувеличение“. В него фотограф, който снима влюбени в парка, случайно заснема мъж, който се крие в храстите с пистолет. Ами ако нещо подобно се е случило в прогимназия „Макриди“? Ако например атентаторът се е върнал на местопрестъплението, за да се наслади на деянието си, и телевизионният екип го е заснел как наблюдава отстрани (или дори се преструва, че помага)? Ами ако Холи някак си е разбрала това? Барбара осъзнава и приема, че идеята е малко вероятна, но нима животът не имитира изкуството? Може би Холи е отишла в Питсбърг, за да разговаря с Ондовски и Финкъл. Това не би представлявало голяма опасност, но ако атентаторът все още е в района, а Холи го подгони?
Ами ако атентаторът подгонеше нея?
Вероятно всичко това са само глупости, но Барбара изпитва облекчение, когато проследяващото приложение показва, че Холи излиза от Питсбърг и отива в къщата на майка си. Тогава за малко да изтрие програмата и да успокои гузната си съвест, но вчера Холи ѝ се обади, без видима причина, само за да ѝ каже, че ще спи у майка си в събота вечерта. А накрая добави: „Обичам те“.
Естествено, че я обича, Барбара също я обича, но тези неща се подразбират, а не се изричат на глас. Освен в специални случаи. Ако сте се скарали и се сдобрявате. Или ако заминаваш на дълъг път. Или ако отиваш на война. Барбара е сигурна, че това е последното, което войниците казват на родителите и партньорите си преди да заминат за битка.
И тонът ѝ беше особен, на Барбара хич не ѝ хареса. Звучеше почти тъжно. А сега зелената точка ѝ казва, че Холи в крайна сметка няма да пренощува у майка си. Очевидно се връща към града. Плановете си ли е променила? Дали не се е скарала с майка си?
Или направо е излъгала?
Поглежда към бюрото и вижда дивидитата, които е взела от Холи за реферата: „Малтийският сокол“, „Големият сън“ и „Харпър“. Смята, че те са чудесен претекст да говори с Холи, когато тя се върне. Ще се престори на изненадана, когато я завари вкъщи, после ще се опита да разбере по каква важна работа е ходила в Портланд и Питсбърг. Може дори да признае за проследяващото приложение — в зависимост как потръгне разговорът.
Отново проверява местоположението на Холи. Тя е още на същото място на магистралата. Барбара предполага, че има задръстване заради ремонтни дейности или катастрофа. Поглежда часовника си, после отново зелената точка. Смята, че Холи ще има истински късмет, ако се прибере преди пет.
„Аз ще се отбия до тях към пет и половина — мисли си. — Дано да е добре… но се съмнявам“.
4
Колите пропълзяват напред… после спират. Потеглят… и спират.
Спират.
„Ще се побъркам — мисли си Холи. — Просто ще превъртя, както си седя и гледам задницата на боклукчийския камион. Сигурно дори ще чуя звук, когато съзнанието ми се пръсне на парчета“.