Постепенно започва да пада мрак в този декемврийски ден, само на две квадратчета в календара от най-краткия ден в годината. Часовникът на таблото ѝ казва, че може да се надява да пристигне във Фредерик Билдинг най-рано в пет, а това би било постижимо само ако колите отново се размърдат… и ако не ѝ свърши бензинът. Останал ѝ е само четвърт резервоар.
„Може да го изпусна — мисли си тя. — Може, когато той пристигне и ми се обади, за да му изпратя кода за вратата, да не получи отговор. Ще си помисли, че съм се уплашила и не съм дошла“.
Мисълта, че чиста случайност или някаква зла сила (птицата на Джером, проскубана и стоманеносива) може да е решила, че втората ѝ среща с Ондовски не бива да се състои, не ѝ носи облекчение. Защото той не просто иска да я сплаши, а да се отърве от нея. Да се изправи срещу него на своя територия с готов план е единственото ѝ преимущество. Ако го изгуби, той ще се опита да я изненада. И вероятно ще успее.
Посяга веднъж към телефона, за да се обади на Пийт и да го предупреди, че един опасен тип ще се опита да влезе през страничния вход на сградата и че трябва да действа предпазливо, но Ондовски би могъл да се измъкне с приказки. Като нищо. Та той си изкарва хляба с приказки. Дори да не беше така, Пийт вече е натрупал годинки и поне десет килограма, откакто се е пенсионирал от полицията. Пийт е бавен. Съществото, което се представя за репортер, е бързо. Холи няма да изложи Пийт на опасност. Сама трябва да пусне духа от бутилката.
Пред нея задните светлини на боклукчийския камион угасват. Машината се придвижва напред с петнайсет метра и отново спира. Този път обаче спирането е по-кратко и следващото придвижване напред е по-бързо. Възможно ли е задръстването да се раздвижва? Не смее да се надява, но все пак таи надежда.
И се оказва права. След пет минути се движи с шейсет километра в час. След седем е вдигнала близо деветдесет. След единайсет натиска газта и влиза в лентата за изпреварване. Когато профучава покрай трите коли, предизвикали задръстването, почти не поглежда към смачканите им останки, изтеглени в аварийната лента.
Ако успее да поддържа скорост от сто и десет километра в час, докато слезе от магистралата в града, и ако хване зелена вълна на повечето светофари, смята, че може да стигне до офиса към пет и двайсет.
5
Холи всъщност стига в района на Фредерик Билдинг в пет и пет. За разлика от необичайно пустия мол в Монровил, тук в центъра гъмжи от хора. Това е и хубаво, и лошо. Шансовете да забележи Ондовски сред увитото в шалове и пазаруващо по Бюел Стрийт множество са малки, но неговите шансове да я хване (ако възнамерява това да направи, а не е изключено) са също толкова малки. Бил би ги определил като нищожни.
Сякаш за да компенсира за лошия късмет на магистралата, Холи забелязва кола, която излиза от паркомясто непосредствено срещу Фредерик Билдинг. Изчаква автомобилът да се изтегли и паркира внимателно на заден ход, като се опитва да не обръща внимание на мухльото зад нея, който натиска пронизително клаксона си. При други обстоятелства непрестанният вой би могъл да я принуди да му отстъпи мястото, но не вижда друго свободно до края на улицата. Така ще се наложи да паркира в гаража, вероятно на някое от горните нива, а е гледала твърде много филми, в които на жени се случват лоши работи в подобни гаражи. Особено по тъмно, а навън вече се е стъмнило.
Мухльото с клаксона преминава веднага щом предницата на колата под наем е оставила достатъчно място, но — оказва се мухла — забавя ход достатъчно, за да пожелае на Холи весели празници с размахан среден пръст.
Когато Холи слиза от колата, по улицата не се задават автомобили. Може да прекоси бързичко — или по-скоро да претича бързичко — до отсрещния тротоар, но се присъединява към тълпата пешеходци с пазарски торби, чакащи на светофара на ъгъла. В по-голяма безопасност е сред повече хора. Държи в ръка ключа за входа на сградата. Няма намерение да заобикаля до страничния вход. Той се намира в една малка уличка, където ще е лесна мишена.
Когато пъха ключа в ключалката, мъж с шал върху долната половина на лицето и ниско нахлупена руска ушанка я подминава толкова близо, че почти се блъсва в нея. Ондовски? Не. Поне е малко вероятно. Но може ли да е сигурна?
Тясното фоайе в празно. Светлината на лампите е приглушена. Наоколо се стелят сенки. Холи отива забързано към асансьора. Това е една от по-старите сгради в центъра, само на осем етажа, типичен образец на архитектурата на Средния запад, и има само един пътнически асансьор. Просторен и уж модерен, но е само един. Наемателите мърморят по този въпрос и служителите, които бързат, често се качват по стълбите, особено онези от офисите на ниските етажи. Холи знае, че има и товарен асансьор, но него го заключват през почивните дни. Тя натиска копчето, за да повика асансьора, внезапно убедена, че отново е повреден и планът ѝ ще се срине. Вратите обаче се отварят веднага и роботизиран женски глас я посреща: